Снег длибок *Абуригения затрупа,
откъм село Цръвулунци - съде пушек,
тук таме заиек, кора на ябука рупа,
врабок току найде негде *плужек...
Люта греяна, *джанковица по къщята се лее, ...
Очаква я във ъгъла на кафенето -
цигарен дим и хиляди лица.
Часовника не спира да поглежда -
в стрелките му събрал се е света.
И ето я - застава на вратата ...
Последвах теб във тъмнината
и очаквах всичко във отплата.
Не съм те молила за обич,
задържа си я, оскъдна бе и без това.
Пести си думите, не съм за нищо питала, ...
Завесите отдавна прашни са.
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...
Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли. ...
Не си създаден да си мил и нежен –
приличаш на развихрено море.
Разхвърляш ме по всичките посоки
събираш ме във силната си длан.
За лудости е жадно днес сърцето ми. ...
В кутия дървена, по полица прашна,
събирал старец чувства от света.
Ловял ги кротко, но в примка страшна,
ала не можел да затвори нежността.
А искал той нежност да усети, ...
Затварям в тъмното очи и си представям Рая,
а ти си някъде далеч в безкрая!
О, как ми липсваш...
Как искам силно аз да те прегърна...
Да усетя силата на твойто тяло ...
Да бе, небе, аз птица щях да стана,
все нависоко да летя.
Да бе, луна, звездица аз засмяна,
до тебе щях да заблестя.
Да бе, усмивка, щях да се засмея, ...
Я кажи, знаеш ли ти...
... как китара без струни звъни?
Знаеш ли ти как море без вълни рополи?
Знаеш ли ти как слънцето нощем блести?
Знаеш ли ти как падат нагоре звезди? ...
Изтъканата от грях блудница била,
нали човек съм? - казва тя сама.
И пали пак цигара, готова да сгреши,
сякаш някой казва и - давай, това го можеш ти!
И пак се губи в кръга порочен, димен, мрачен и обречен, ...
Изпепеляващата дарба,
плод на греховна тишина,
малцина притежават и щом видим я не трябва
да подминем с безразлично вдигната глава.
Сякаш геният щом се ражда ...
И нека струните и жиците
със звън метален завалят,
по плексигласа палки да звънят!
Нима не си мечтаеш такъв да е светът?
Дъжд от ноти разбунтувани навън, ...
Приеха ни в НАТО. Вече сме сила световна.
Влязохме в пакта с няколко мъжки сълзи.
Беше отдавна. Подробности точни не помня,
ала разплакан министър ни беше Паси.
После Европа смирена ни взе под крилото, ...
Дали в заблуда аз живях?
Нима чувствата свои приех за твои?
Дали пък не греша и всичко бе лъжа?
И ако е така, кога се случи това?
Нима не разбрах... а може би разбрах ...
Едно слънце грее през нощта.
Слънце, греещо само в моята душа.
Слънце, незалязващо дори в дъжда.
Слънце, галещо моята ръка.
Слънце, което виждам в твоите очи. ...
Все по-малко са часовете,
когато не заспиваме, мислейки кои сме
и не дълбаем за проблеми
с рамо до рамо, с мисъл за идентичност.
Все по-трудно си говорим ...