Стихове и поезия от съвременни български автори
Нормален ли е този свят?
Умислен, днешният човек,
отнесен някъде лети.
Във двадесет и първи век
това нормално е, нали? ...
Магията, да сбъдваш Доброта
дошло с южняка в пролетта,
с дъх на цъфнали кокичета
и свежа, цветна красота.
Усмихвай се на дните си пред тебе, ...
Дегустация
Дегустирам извезани малки следи
по бръчки, узрели за волност.
Като свежа роса пропълзяват сълзи,
прокрадва се тихо усещане ново… ...
Промяна
и срещам се с нови приятели,
но не вярвам на всеки, както повярвах на теб,
вече знам, че между тях ще има предатели.
Мислиш, че без теб животът ми не струва. ...
17 мига
Чак докато думите се свършат.
Чак докато страшно натежат,
трудни и лениви като стършели...
Чак когато някоя липа ...
Нощен проблем!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!
Къде? ...
Съ+мнения
не знае каква е, нали?
Онази безсъвестна нужда
да съдим любовта
в море от сълзи... ...
Пустинни бури мислите ми разпиляха
Унищожават ме
– стихиите на Пясъчната памет...
А след като са вече разрушили
устоите на моето съзнание, ...
По дяволите...
Знаеш, че боли.
Отвори се в гърдите ми
онази
стара рана... ...
Препънати молитви
като ненужни корабни въжета.
Очите ми, удавено солени,
приличат на препънати морета.
Погледът превръща хоризонта ...
Нощ
Всяка моя тревога и мъка.
Твоята въздишка в душата ми е попила
Като тиха, мрачна разлъка.
В твоите замръзнали сълзи ...