Стихове и поезия от съвременни български автори
Изгаряне
Суровите дърва
пищяха в огъня.
Извиваха се,
също като живи. ...
(без заглавие)
то беше сиво околовръст,
като нашите отношения в момента,
но в дъното бе синьо.
Да вярвам ли в синевата? ...
Честита ви Нова 2009 година!
Нека се сбъдват мечтите ни,
нека сме повече искам добри,
нека обичта чиста в душите
оставя мило топли следи! ...
Орис
Нима това аз исках...
Сложила товара на живота си в сърцето
и на очите винаги със сълзи,
следвам свойта орисия и да знаеш как боли. ...
Внимавай какво си пожелаваш
в очакване да се сбъднaт нашите мечти,
не сме ний като децата, не сме
като тях невинни, честни и добри.
Желаеш всичко хубаво на теб да ...
Поднасям си Душата
всичко мое просто давам.
Предателствата преживявам,
силна искам да оставам!
На пир поднасям си душата, ...
Реквием за един нещастник!
изпадаш в непрогледен мрак.
Поривът ти да достигнеш небесата,
те тласка надолу към злия свят.
Погребах в мрака всички спомени, ...
Песен
Гълъбице моя бяла,
ненагледна,
твоят поглед плах
разтапя ме. ...
Нестинарско хоро
- догарящият сън
- въплъщението
- ти се сливаш
- къс от теб ...
Несбъдната мечта
Преобличаш се в нова одежда,
забравил за мене в мечтите за друга,
променил се от какавида в пеперуда.
Очите ти безчувствено към нея гледат. ...
Стих-протест
към опитите да мълча?
Запазвам своето търпение,
а искам вик - но докога?
Нали желанието загива, ...
Поне опитай!
Но поне опитай!
С устни.
В зори
Обляна в нежни цветове,
по кожата ти-кадифе
спускат се белите лъчи...
В зори... ...
Не боли
както лятото си тръгва от града ни.
В мен вече не е топло... но не боли.
Няма сълзи - нали в мен е зима.
Замръзнали... както моята съдба. ...
* * *
парчетата на моя нов живот.
Омразата горчи - не си я вкусил даже!
Пожелай ми само слънчеви дни.
И късмет пожелай ми. ...
Новата година
и сменихме с нов живот календара.
Бях посадил дните си в градина
и сега осъзнах, че аз съм градинарят.
И ще си поддържам градинката красива; ...
Дали сме европейци, надали!
(Ще се лишаваме от нужди всекидневно)
Ужким смеем се, а плачем – суматоха...
Как ще преживеем тъй мизерно?!
Данъците вдигат – депутатско хоби, ...
* * *
зимата ще прогони.
Слънце ще има.
Ти си моята пролет –
сърцето ми затопляш.
Монолог на спътницата
на масата в ъгъла
пред недопитата чаша коняк?
Как?...
Сам си... ...