Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Спиш ли?

Спиш ли вечер,
когато звездите заглъхнат,
свирят на арфа
и от света си отдъхват?
Спиш ли нощем, ...

Golden_Girl

Поезия » Бели стихове

1.4K 3

Малкият свирач

Из клонака Косе пее
долу край брега.
Ей я – вече зеленее
старата върба!
Нека да си чурулика ...

aborigen

Поезия » За деца

1.3K 9

Синьо

И пак денят във утрото самотно
ще чака да се срещне със нощта.
Мечтата ми е тъжна, безимотна,
прежулена от хорската мълва.
Бушуват мисли във безбрежни океани, ...

Sara

Поезия » Любовна

1.2K 6

Всяко топло чувство е пътека

Помня градината с червени рози,
най-красивата сред тях бе ти
и как слънцето в небето синьо
закриляше две влюбени души.
Съдбата с четка багрите нанася, ...

Победител

Поезия » Любовна

1.4K 27

Усмивката!

Не ти се пее. Усмихни се,
дори на себе си, човече!
Усмивката ти има смисъл
като лекарство и награда.
За радостта, която бяга ...

rajsun

Поезия » Друга

1.2K 19

Думи не ми трябват

Думи не ми трябват,
често любовта
в погледа стаява
свойта красота.
Хубаво начало- ...

Anna

Поезия » Философска

976

Мечта

МЕЧТА
От детство мечтая за този връх.
Към него път в мислите прокарах.
На зъберите му вися без дъх.
... Над мен е Бог и шапката ми стара!

korsar

Поезия

828 3

Залезът благослови...

През есенни поля вървя,
на всяка крачка се оглеждам.
И само залезът разбра,
че търся стръкчета надежда.
Последните лъчи събра ...

voda

Поезия » Любовна

1.2K 25

Път

Изгубих всичко, а дали,
изгубих го, или го разпилях,
навсякъде, където съм била,
навсякъде, където спрях...
... Дори за малко, и за бегъл спомен само, ...

gamina

Поезия

889 1

Поробено човече

Поробено човече
Живея в истинско измерение,
убих егоизъм и суета,
пред никого не правя поведение,
никому нищо не дължа. ...

alex_ucho

Поезия » Друга

1.3K 9

Бъди

Бъди
Недей тъжи.
Недей тъжи!
Животът пълен е с лъжи.
Но ти бъди! ...

firesoul

Поезия

1.1K 2

Място

Някой ритна рижавия котарак на прага и крясъкът му заличи хвалбите
на онези,
вляво.
Като лице на влюбена жена е гладка водката
и точно като нея се опулва на мъжете, с бялото. ...

Монар

Поезия » Друга

1.6K 9

Ще рисувам...

Тази нощ...
Луната е пълна
... измислица.
А звездите ги няма.
Тази нощ... ...

Nella_gold

Поезия

923 10

Свободна

Събудих се със страшната мисъл,
че днес сме щастливи, а утре ни няма.
Защо да живея живот без смисъл,
една безцелна игра разпиляна.
Бях робиня на себе си, ...

mirqnka

Поезия

1.2K

Ще идвам във съня ти

Ще идвам във съня ти,
нощите ти ще превземам -
нежелана и нечакана,
неповикана, нахална...
Ще идвам в тишината, ...

Джудит

Поезия » Бели стихове

2.3K 4

Чувство

Да ме загърнеш в прегръдки как бленувам,
под устните ти жарки пак да се топя,
от твоя огнен поглед да избухвам
и да изгарям в омаята на любовта.
Да ме владееш с чувство най-красиво, ...

lu4

Поезия » Любовна

942 3

Прости ми...

Влюбих се в теб.
Сега те обичам.
Намразих себе си.
Защото не мога да те имам.
Не съм те виждал дори не съм чувал твоя глас ...

Shadow_In_Your_Mind

Поезия » Любовна

1.4K 4

Земята на човека

ЗЕМЯТА НА ЧОВЕКА
Тази необятна, а всъщност толкова малка земя,
е приютила човека от незапомнени времена.
Тя е убежище временно на всяка учеща се душа,
за да узнае всемира, живота и любовта. ...

marikuza

Поезия

967 1

Ръжена ми е душата

"Ако хвърлиш зърно в земята и то загине,
то ще остане в земята, а ако ще живее -
ще даде много плодове."
Евангелие от Йоан
Ръжена ми е душата. ...

ZEMEDELEC

Поезия » Философска

995 9

Така по-леко е

От думи изхабени уморен,
от блясъка, навън подтичващ,
на злоба жалка в мрачен плен
не се оставяй, а си свиркай.
И дните със усмивка запали ...

Индиана

Поезия » Друга

1.1K 22

Човек си ти бъди

Днес да плачеш не е модно,
от камък да си, да!
Сърце да имаш не е изгодно,
все някой ще го нарани.
Пътуващ влак ти е сърцето, ...

real_def

Поезия

1.3K 7

... вземи шепа кал... създай ме отново

По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin
С времето
земята ме повлича
надолу
надолу ...

beti

Поезия

1K 6

Искам

Не.
Не искам да бъдеш различна.
Различността не променя.
Просто искам да бъдеш жената,
дето мен ще превърне в ...

henryoliver

Поезия » Любовна

1.8K 17

Заличавайки себе си

Заобикаляйки погледа на истината,
не прави и околните слепци.
Искреност - замъглена отдалеч,
липсват, сякаш вече ясни сини очи.
Сграбчени от пресилено мислене и изчисление, ...

slabichkata

Поезия » Друга

1.3K 3

Търси

Търси се Търси,
тъй като няма палми
и коктейли.
Как да намеря Търси,
след като Намери ...

Boabab

Поезия » Друга

1.3K 1

Човекът до теб

ЧОВЕКЪТ ДО ТЕБ
Човекът се лута в тъмна гора
и търси да зърне лъча светлина.
Той бродил през многото векове,
но все се питал как и накъде. ...

marikuza

Поезия

1.1K 1

Изгубени слънца

Денят тъгува -
дълъг и самотен...
Но чу отнякъде
гласа ти
и осия ме ...

LUXY

Поезия

1.1K 2

Пещерата на душата

Пещерата на душата
Вървяли хората, вървяли
и изведнъж на пътя си се спряли.
Пред тях една огромна пещера видяли.
Хората се безстрашили ...

Danai

Поезия » Философска

1.2K 3

Моето име - Любов е

Цветни улици. Нощ. Светлина.
Звън разпилях в тишината.
Аз съм скитница на тази земя.
Свободна съм. Родих се от вятър.
Пътувам. Препускам. Летя. ...

liviq

Поезия

1.4K 14

Обичам те

Обичам те
Обичам те, когато си със мене,
впил поглед нежен в моите очи.
Когато ти усетиш, че пленена,
оставяш ме със своите мечти. ...

Pepita

Поезия » Любовна

6.4K 1 1

Защо

Защо ми се случва всичко това,
защо трябва да страдам така?
Защо не може малко да ми потръгне,
защо трябва животът ми в мъка да се превърне?
Не мога повече така, ...

Лапето

Поезия

1.7K 4

Късче

В живота всеки е самотник,
ковач на своята съдба...
И няма бряг за тази самота...
За един живот едва започващ,
едва зараждащ се, а предрешен, ...

nansuela

Поезия » Друга

1.1K

Легенда за любовта

Още от древността дълбока
тя е истина непроменена
и се среща по земята широка,
дори и понякога да е недооценена.
Бог е Светлина, но и любов, ...

dangerous_mouse

Поезия » Любовна

1.3K

Изтлей с усмивка

В безпътни нощи
те мечтая -
копнежно влюбен,
постоянно търсещ.
Без срам, ...

smile1

Поезия » Любовна

1K 21

Канцерогенитална

Тези очи недовиждат.
Мразят да гледат. Реално.
Често привидно примижват.
Всъщност се давят.
Фатално. ...

Tomad

Поезия » Друга

1.3K 22

фибопоезия

Заля вълната
сенки от летящи птици
слънцето отново пише йероглифи

mihri61

Поезия » Друга

783 3

Бях забравила...

Бях забравила...
Бях забравила своята гордост,
там където, не стъпват мъже...
Ти по моста напираше смело
А аз дори ти подхвърлих въже...! ...

Dark_Island

Поезия

1.1K 13

Иде пролет

Радостно подскачат птичките,
раззеленяват се тревичките,
весело шумят рекичките
и усмихнати са всичките.
Гледам вън усмихнати дървета, ...

natal4eto1991

Поезия » Пейзажна

1.9K 3

Някога пак

Слънцето пак се оглежда в очите ми.
Издайник. С онзи златен, магичен нюанс.
Сърцето затворих и исках да тичам.
А ето ме днес. Вятър притихнал съм само.
И може би някога... пак ще обичам. ...

Neon

Поезия

861 4

Съвестта и добротата

Върви си Вълчо из гората
и търси Шапчица червена,
но хоп - изскача му козата,
не червена, но пък заблудена.
- Здравей, козичке сладка! - ...

sandroto

Поезия » Философска

1K 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Спиш ли?

Малкият свирач

Синьо

Всяко топло чувство е пътека

Усмивката!

Думи не ми трябват

Мечта

Залезът благослови...

Път

Поробено човече

Бъди

Място

Ще рисувам...

Свободна

Ще идвам във съня ти

Чувство

Прости ми...

Земята на човека

Ръжена ми е душата

Така по-леко е

Човек си ти бъди

... вземи шепа кал... създай ме отново

Искам

Заличавайки себе си

Търси

Човекът до теб

Изгубени слънца

Пещерата на душата

Моето име - Любов е

Обичам те

Защо

Късче

Легенда за любовта

Изтлей с усмивка

Канцерогенитална

фибопоезия

Бях забравила...

Иде пролет

Някога пак

Съвестта и добротата

Опашка