Стихове и поезия от съвременни български автори
Раздай ме
опъни ме до край
и стрела намери и убивай!
Превърни ме във огън,
да изгарям ми дай, ...
Върнах се
Тихо влизам - в стаята ти свети...
Чакал си ме... Вмъквам се едва
с цялата вина на световете...
Погледът ти плъзга се встрани... ...
Спирала
Аз нищо няма да ти кажа –
оставям те със немите стени,
с картината – последна стража -
прозорците с изцъклени вини. ...
Бяла приказка
изпълнен с радост и надежди.
От планината нежен алтов звук
край нас трепти...
Във въздуха омагьосани танцуват ...
Мъжете и
поезия е в скучната и проза,
със дъх на грешни спомени
от сънища във розово...
А другият и мъж, Мъркони, ...
Надежда
небила нощ и неотминал ден.
Стон неизплакан. Удар ненанесен.
И премълчани укори – за мен.
Навярно мислиш, че съм сляп, орисан, ...
Отпреди
превърна сянката във вечна тъмнина.
Тъмнина, която обладала е вече твоята жалка душа,
наранена от глупавата ти вина,
задръж всичко в себе си и бъди сама... ...
Делта форс
Армия с качества огромни,
герои - на баща си подобни.
Безстрашни, упорити същества,
атакуват, тичат към целта. ...
Вино
Kak жадувам да пия от виното
с аромата на твойте мечти,
и да легна, завита във синьото
на небесните люлки – почти ...
Сeдока (зима)
над града ни се спуска,
за да скрие страхове.
Слънце проби я.
Градът се окопити – ...
Нещо със сезони
сякаш полюси различни!
Онази нощ и светлините
спомнят си само звездите.
Векове огромни ни разделят, ...
Напиши ми писмо
вместо подател, нарисувай
сърцето си. Зная колко
голямо е, на приятел!
Започни, както винаги, ...
Тънката граница между нередното и грешното
или остави ме във вечен покой.
Със луди пръсти аз сгреших
и отровата доброволно изпих.
Сякаш беше вчера. ...
За теб - II
Разбираш ли какво е да те Нямам -
крилата си как режа
и падам неразбираща?
Оттекват в тишина сълзите ми - ...
Палестински снежинки
утрето,
във зимен сън
снежинките
заскрежват. ...
Искам!
Самотата чудо ли е?!
Това получих за пореден път.
Няма ли там, отгоре, да се уморят?!
Нека спрат да пращат тая самота. ...