Стихове и поезия от съвременни български автори
Безбрежен бяг
Светлина и тъмнина
всемира безпределен подчинил
и в бяг стихиен, уморен,
жадува за покой. ...
Влюбен глупак
където и отива ти все си там.
Зад гърба ми говориш „колко я обичам”,
а пред мен търсиш начин да ме обидиш и да се скриеш.
Разбери, нямаме шанс нея двамата с теб. ...
Силна жена
с живот безмилостен безкрайно да се боря!
Да падам, после пак да продължа,
а друго, питам се, ще мога ли да сторя?
Така изнизва се живота покрай мен, ...
Гледам през прозореца...
Гледам тихо през прозореца студен
как вилнее тихо вятърът студен.
Сърцето, треперещо от студ...
моли то да се върнeш пак при мен. ...
Епоха
Една епоха със далечна епопея,
ограбена от хиляди небрежности,
лишена даже в онзи миг
на светла истина ...
Вън!
и част от мен да заличиш.
Искаш ме различна,
а не да бъда себе си, единствена.
Искаш на теб да приличам, ...
Ябълка искаш ли, Адаме?
Ябълка искаш ли, Адаме? Кво си потриваш мустаците?
Пробвай тая наслада? Или те е страх от гадината?
Змията разправя, че все по-редки са храсталаците
на девствено-пищната Райска градина... ...
Ревност
но и ти си мушмурок голям.
Знам, животът още те влече,
но се замисли, не си малко момче.
На теб изцяло се отдадох. ...
Очите ми
Зелени са и тъжни.
Очите ми те търсят.
И са влажни, когато...
От дъжда навън. ...
Отговор на един твой въпрос
Знаеш ли колко много те обичам?
Не ми се смей, не се увличам.
Чувствам те като частичка от мен,
в това отдавна и твърдо съм убеден. ...