Стихове и поезия от съвременни български автори
Защото светя...
родена в утрото огряно от лъчи.
Магьосник някакъв деня ми е орисал
да свети в мен със ярки светлини...
И даже жълтият трамвай със нервни хора, ...
Мисля...
Не искам и да знам какъв ще бъда с име друго?
Просто ще се събудя и ще тръгна. - Накъде?
Не ме бива да играя в отбор. Искам всичко!
Не, аз наистина не се шегувам. Готов съм! ...
Прераждане...
по бездушни пътища вървях.
Столетия...
душата ми потъваше във прах.
Столетия... ...
Най-накрая влюбих се...
Цял живот пилях се все за някого,
плувайки в морето си от ереси,
дето съм пикала срещу вятъра.
Касичка от днес ще е сърцето ми. ...
Ето, казвам ти
- Обвинявам те!
Ти, който погуби
реалния човешки смях
и стремежа на моите мечти - ...
Съдба
писък зловещ,
пресече
сплотения път,
дъжд пороен, ...
* * *
Не сънуваш ли дяволи във съня си?
Добре ли си, мошенико дребен?!
Още ли мислиш какво да ми вземеш?
Твърде малко, само няколко месеца минаха. ...
Само луна
Новини от "малък екран".
Кражби. Лъжи. Катастрофи.
Насилие. "Европейски" Балкан.
Питам в тъмното вятъра: ...
Самотата
в стаята ми.
Гледа ме ехидно
и ме пита:
-Е, как е самочувствието ти ...
Мечта, Черно, Обвивка, Промяна
Ако ме няма месец тук,
и дори година ме няма,
дали тогава ще си друг,
може би ще бъдем двама... ...
Инвалид
сега да се придвижвам с колела.
Случи се преди една година.
Вече съм без истински крака...
Основите му, казват, били слаби. ...
Думи - падащи звезди
когато сърцето нямо трепти
и сянката ми не триумфира,
поела въздух с моите очи.
И няма внезапни приумици, ...