Животът тъй често играе си с мене -
подхвърли ми радост, след нея тъга,
лъч слънчев ми прати, а после проблеми...
И някак му свикнах така...
А щом ме погали със топла десница - ...
- Кой Господ ни събра с тебе?
- Кой Господ те дари с изящна доброта?
- Кой Господ днес даде ти искрено сърце?
- Кой Господ благослови те с най-чистата душа?
- Кой Господ ми поднесе целувките ти нежни? ...
Звъня ти - разговорът неприет
и колко смс-а писах - едва ли ги четеш,
имейли пращах, направо в папка спам...
как да те открия, наистина не знам.
Във този свят информационен ...
Липсва великото в мойта поезия -
аз пиша за многото малки неща.
Забравям за болката, мъката, стреса -
когато го правя. Когато творя.
Не мога да пиша загадки, мистерии ...
Своята рокля бавно събличаш.
В прегръдките мои не бързаш да тичаш.
Вечерта още стои пред вратата.
Зная, ще бъдем толкова святи.
Очите ми бягат по теб удивени, ...
В мен се съживи отново звярът -
ужасен, потресаващ, мълчалив...
В уста с димяща маркова цигара,
в очите вместо с пламък - с мощен взрив.
Чудовище за чудо и за приказ, ...
Усещам те, когато нощите ми са самотни,
когато тялото ми тръпне, искам да си
късче топлина.
Когато жажда ме измъчва, изпивам
твойте сълзи и пак оставам жадна. ...
Жадува в този свят да влезе топлината,
а не отблъсната, окъсана да гледа отстрани,
отчаяно тя търси място да се вмести в сърцата,
искрици малки да запали в хорските души.
Тя би могла да заличи в погледите празнотата, ...
Вървях аз по плажа на морето,
а луната леко светеше на небето.
Вървях аз без посока,
чувах единствено ритъма на сърцето.
Сякаш всичко около мен пееше за щастието, ...
Вървим далечни... близко се разминахме.
Бе малкото-голямо... нежен стих.
Разказа се, погали ме, подмина ме.
На волята ми тихичко прости...
Нарязах ни... а после ни превързах. ...