Не искам да се вливаш във сърцето ми -
аз мразя Твойта сила.
Не искам да понасям русото в косите ти -
аз мразя Нежността ти.
Не искам да си спомням времето Ни - ...
Изстрадана любов и разпиляно щастие...
Копнежът е угаснал...
Сълзите се търкулнаха по склона -
ненужни, чужди са за този свят.
Очите са останали без пламък, ...
Имахме си лято - преживяхме го,
със мириса на мента и изгряващите
лъчи-молитви от зората.
Прегоряхме като късни стръкове
и като тъжните врабчета по балконите ...
Една любов
Отличено в IX-ия Национален поетичен конкурс
"Любовта, без която не можем"
Една любов си отиде неизказана.
Една любов бе от времето наказана ...
Притварям очи, плахо пристъпвам
пред твоето вълшебство, море.
С изгрев ме срещаш, с бриза ме галиш,
на теб се отдавам, море.
С вълна ме заливаш, страсти и тръпки, ...
Господи, дай ми сили и криле
да продължа с истинско сърце.
Да се радвам на малките неща,
да оценявам "белите" слова.
Нека щастие да има за всички нас, ...
Отива си, отива си селцето,
при сенките, от другата страна.
При дългото очакване, което
все някой ден ще стане светлина.
Прераждат се във камъни и тръни ...
Мен светофар попътен ме ужили:
"До тук! Червено! Нямате късмет..."
Да продължа? Не ми остават сили
макар че съм със карта, не с билет.
Защо червено пътя ми препречи? ...
Мразиш, за да не си безразличен.
И този ден във теб така е прозаичен,
загледан в тъмното, светлото минава!
Любов и вяра - просто нищо не остава,
минаваш по улиците, но не ти се ходи. ...
Портокаловият остров сред сивотата на безкрайните следи
отразява се в стъклото на измъчени души от радост.
А смъртта дебне под ръката божия, голяма и могъща,
само нейде тъжният комин пуши с остатъци от дим.
Под тази красота синьото небе се крие с було, ...
Знаеш ли как помня още оня поглед,
поглъщащ ме с нежна обич -
това бе твоето лице.
Знаеш ли как чувствам още оня допир,
загръщащ ме и чудно топъл - ...
Времето ще избърше сълзите от лицето на онези дни.
....................................................................................................
Когато спомените окапят с есенните листа, дърветата оплешевяват.
Дъждът измива срама от калните улици.
Усмивката е последната спирка...