Плача, а сълзите ми преливат се в усмивка,
плача, а виновната съм аз...
Тук съдбата няма пръст и колкото да викам,
знам, че никой няма да ме чуе в този мраз...
Плача и душата ми от тялото излиза, ...
>>>> Черните сълзи в очите ми,
>>>> черната болка в душата ми,
>>>> ме изгарят отвътре...
>>>> Всеки път, когато затворя очи,
>>>> виждам лицето ти пред мен! ...
В памет на Горяна, която вече не е сред нас
ТЪЙ МЛАДА В РАЯ
Говореше ми думи ти красиви
и бяхме с тебе двамата щастливи,
животът хубав бе тогаз за нас. ...
Понеси ме в тихата вечер,
с обич жарка, ех, ти спомен мил...
Нощта пак спуска звезден воал,
тишина... гласа любим долавям...
Притварям очи, и пак в съня ...
Една душа
Искри. И фарс. Форсират Любовта ми,
а времето - рапидна споделеност,
след смог от строфи, грайфери и "Ява"
надеждно те целувам за последно!... ...
Когато блесва златна прашинка в нощта
и в къдри се завие, като най-нежна вълна,
забравям откъде съм набрала цветя,
сълзите прогонвам и ставам сестра
на Муза със шапка и милно перо, ...
Не ми вярвай. Лъжа те.
Не търси изстраданото в моите сълзи.
Аз все така за нимфоманията съм омъжена
и все така обичам заради емоцията, а не заради нечии очи.
Недей взривява. Отломъци не събирам, ...
Отрови моя свят. И го захвърли.
(Бунището грознееше наблизо.)
Преряза с думи смутното ми гърло.
(Дори не ми издаде епикриза.)
Почерни моя ден. И го прониза. ...
***
И ето, идваш пак и чукаш на вратата,
казваш тихо, че не искаш да си сам.
Шепнеш, че е тежко да посрещаш сам зората и целия й ален плам.
Думите редят се бавно и в тях усещам самота, ...
Случва ли ти се да четеш в очите ми?
Навярно съм тъжна, неразбрана и самотна.
По-ниска от тревата и по-висока от птицата в небето.
Завързвам греховете си зад всеки ъгъл на страхът.
Дали снегът наистина е бял, а светът достатъчно стар? ...