Стихове и поезия от съвременни български автори
Приятелство
Ръцете ти студени са от този вятър буен,
който така и не спря...
Гласът ти тъжен и чуден
чувам аз в нощта. ...
Само себе си намираше за истински красива
>>> Затворена във огледален замък на мечти...
>>> И дните и минаваха себично,
>>> а времето ограбваше душата й...
>>> ...
Непоносимост
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
За прошката, която не можах да дам... но и не исках!
Аз знам, глава не трябва да извръщам!
Аз знам, че мога да го спра,
но ето, като пaк назад се връщам
и безшумно пак след теб вървя. ...
Няма такова
и то се кълнеше, че всичко е мое, че няма да ми изневери.
Но мина се време, на друг тя сърцето си дари.
И нежните думи, които на мене мълвеше,
сега на друг ги мълви. ...
No comment!
Тълпата подивяла иска смърт.
Палачът и обесникът на ешафода
разменят миг в мига преди отвъд.
Животът, сложил крак във стреме, ...
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
Нейде там
там, където нощем душата ти лудува,
нейде там, отвъд синевата,
нейде там, отгдето извира светлината.
Там, където вълните стигат хоризонта ...
Не, потребен
душата обезсиля, а и зове смъртта.
Пък ако даже шавнеш - затъваш бързо
под спомените бледи - останки от живот.
Тогава поглед свеждаш към чашата с кафе ...
Напуснах долината на сълзите
не е лечител на скръбта,
не искам веч да му се вричам,
ни душата си на дявол да продам!
Не е ли слабост на духа, ...
Парадоксално
Вглеждаме се във Закона
и проглеждаме сред хората,
но от гледане в закона,
ослепяваме за хората! ...
* * *
В носната си кърпа крия
секретите на зимата.
+ + +
тежкият сняг ...
Маски
(диалог между две "маски" на митинга)
- Да носиш маска е удобно -
зад нея ще прикриеш лесно
душа продажна и безчестна. ...
Понякога... само понякога...
Понякога…
само понякога…
така ми се иска
в миг на тревога ...
Здрав съм!
Пращат ме тука, незнайно защо.
Ама, да знаеш, че хубаво стана -
тъкмо ще чуеш за мойто тегло.
Ей, това женските, докторе... Страшно! ...
Драсканици по стените
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно... ...
Сенки
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...
Мисли край морето
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...