Стихове и поезия от съвременни български автори
Писмо до чуждия, но близък, до близкия, но толкова далечен
че аз не съм една,
че обичта може да е хвърлена пара,
че чувството на изпепеление
не води до спасение. ...
Откраднати пеперуди
тъжни очи разпилени,
говор изсечен... неразгадан,
препълнени липси смирени.
Бягащи сенки... в тъжна зора, ...
Помниш ли?
Онова, крайбрежно изгорялото
на весели лунички.
Тогава заровихме ръцете си
във пясъка. На топло. ...
Тази нощ (може би)
ще мечтае за бъдещи спомени
ще проклина всичко отминало
изостанало
и ненадминато ...
Какво пък толкова се случва
поредната човешка драма,
деца, изпъдени от рая -
завет от дядо ни Адама.
Какво пък толкова се случва - ...
Минало
Като белите гълъби.
Само стон на китара
се чува в нощта.
С наранени крила ...
Годините
> Обичам ги, пустите... Всичките.
> И всяка е корен от минало,
> неугаснало още в очите ми!
> ...
В 00:00
чашите кристално как звъняха,
не мога да повярвам, колко време мина,
откакто устните ни в 00:00 пак се сляха.
Помниш ли безброй звезди в небето ...
Клиент на Дявола
поканих ги да пийнем по едно,
те гледаха през мен сънливо,
боите черни, стенното пано,
дори фриволно разговаряхме ...
Продавачът на гевреци
с мириса на топъл хляб раздаваше уют на всички.
Изпит от глад, блед, тъй вътрешно угрижен,
животът му подхвърляше все сухите корички.
А беше млад, не повече от тридесет годишен, ...
Белият лист
какъв е цветът на твоя живот.
Рисува душата, но без да предвиди,
че белият цвят е много и строг.
Не можеш излъга ти белия цвят, ...
Ноктюрно
Може би, тогава спира времето.
Дъхът замръзва. Музиката спира.
Останало е нашето въртене
в оста на дансинга. Нощта умира. ...
Тост за Иванките и...
Ивановците всеки поздравява,
а всеки иска житената питка
глада със благина да утолява.
Тъй както имаме си сянка, ...