Стихове и поезия от съвременни български автори
Остани
Както преди.
Следвам сърцето си.
И ме боли.
Вярвам, попътен е ...
Разликата между свобода и свободия
за това между нас очевидно спор няма.
Но да я ползваме без мислене е опасно,
милиони човеци е погубила тази драма!
Ние лесно вървим към злото тогаз, ...
Случайно срещна двама ни трамваят – 1
и сложих лосион "Любовно чудо".
Трамвай в "Надежда"- две се спрях да чакам.
Не спах добре. Мечтата ме събуди...
Каква е тя ли? Ами да я срещна – ...
Хотелът на Не мечтите
Шест дена катерих стъпалата
Пъшках, псувах и проклинах архитекта,
построил те толкова високо над водата
и реализирал е без капка свян проекта. ...
Неповикан философ
... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив, ...
Граматика на грешките
и нощното неканено будуване,
вгорчава неизменното кафе
едно натрапчиво... бездумие
от неизказани мисли родено, ...
Това е положението
че всичко щяло е да бъде "йес",
и отколе нашата България
очаква с трепет утрешното "днес".
Не настъпва този ден с години, ...
Неделя, месец май било
неделя, месец май било…
И работа не ми допада
от всяко естество.
Обичам да се излежавам ...
"SОS!"
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
Стръкче пролетна надежда
Дрипаво слънчице, сиромашко –
то сякаш молци са го ръфали.
Три хлапета простреляха с прашка
вчера подивелите гълъби. ...
Двата свята
Двата свята са: белият-слънчев Яв, и оня - Нав, заминалите там са.
Два полюса са на енергиите, които токът на живота творят.
Тук съществата-хората в енергия нуждаят се.
Нав я съдържа. ...
До скоро
(Все времето виновно.)
Парчетата ухаят на кафе...
(По-рядко многословно.)
Добре съм. И не съм. ...
Приятелство - по София Хоуп
обичам ли да ме харесват хората
Тогава отговорих без да мисля
Да ме обичат и обичам е най-важното
Да ме харесват могат тези многото ...
Гълъбова песен
и ми даде своите крила,
за да видя как светът чудесен
блика като изворна вода,
от която слънцето ще пие, ...
Огледало
изгубен в своите съмнения.
Пристъпвам...
Две назад, едно напред,
сред всички изкушения. ...
Вечерна поща от Дядо Валери
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва, ...
Заблуда
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова ...
И утре е начало
събирахме със тебе раковини –
притихвахме, заслушани в морето,
щом плажът опустее и изстине.
По пясъка вървя и ме изгаря ...
Вълци единаци
И въздухът дали не е достатъчен?
Частица слънчев лъч за всички има,
а всеки стиска своя пай невзрачен.
Глътка водица жажда утолява. ...
Щастлив пролетен дъжд
лилави и зелени капки дъжд,
във всяка капка свежа нежност има
и всичко грейва друго изведнъж.
Свободно, чисто и красиво ...
Сивота
Животът мой е посивял.
Отдавна младостта отмина -
по път далечен съм вървял...
До мен си свежа, буйна, нежна - ...
Поетите със стихове събличат
във всеки дом на мъжките мераци,
дори във къщичката на поета
ходещ, като кон с капаци...
Стига само някак си да се излъже ...
Денонощно
денонощно за тебе горя!
В стих изгарят ме твоите алени устни,
за които мечтая в съня!
Ала вече е хвърлен съдбовният жребий!... ...
Батак
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...
Отказ на обява за изяждане на Млечния път от сродни магарета
Чуй – аз не съм магаре, а коза.
Не ме поглеждай, моля те, накриво.
И храня се с кората на бреза,
а не със млечка в звезден път избила. ...