Да заблуждаваш част от народа,
е било и сега е възможно,
за период кратък и собствена сгода
да се излъже народа изцяло пак може.
Но аз не зная чудо такова, ...
Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!...
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо, и си пленяваща хитрица!...
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси ...
"Журналист ще е кандидатът за кмет,
изборът ми винаги е много подходящ!
В подбора на кадрите си нямам късмет,
надминах себе си, нищо, че народът е спящ!"
ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...
Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях ...
ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...
ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...
Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...
ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...
Вярвах ,живях,мечтах...
че доброто е манна небесна!?
Заравях,злото,с много добро.
И се прощавах с греховете, но пак...
Величие не се прави с измама, ...
Никоя друга, защото не съм някой може би и никой
съжалявам, казах много, което не го мислех истински
имаш право да ме наказваш с това жестоко мълчание
малко ще да е дори заради лекомислието ми
Знаех, че ще съжалявам преди това да стане ...
Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...
Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...
Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни, ...
Достигайки до просешка тояга, разбирам – милосърден е светът.
Светът не е гневът на Баба Яга, а птици е по светлия ни път,
които към сърцето се протягат. Надяват се, че има топлина,
която на душите ни приляга. Наистина ли няма ни? Нима?
Заспалите словесни магистрали, заключени в потискаща тъга, ...
Този свят застудее ли никак не ми е по мярка.
Тегнат ми всичките ледено дневни сюжети.
Най ми харесва небето, но аз съм му малка,
а за круиз до Луната дори не продават билети.
Лятото свърши и делникът пак е дъждовен. ...
Не те познавам, но прости ми,
със сигурност пред теб ще съгреша!
И ако можеш, място до тебе намери ми,
дори за малко, ще дойда аз пеша!
Без бързане, ще вляза тихо, по чорапи. ...
Есента дойде слънчева и топла.
С горещини като голяма дропла.
Опекла кехлибара на асмата.
Отворила на гроздобер вратата.
Зърната пеят песен медоносна. ...
Извинявай...
За живота си... Не ми разказвай..!
Не искам да се ровиш и във моя..!
И правилния път, не ми показвай..!
Гледай себе си..! Върви по твоя..! ...
П А Н Т А Р Е Й
На Дороти страхливият лъв
в компания от приятели смели си възвръща природата,
а ние в жестокия блъф,
наречен Живот,сме подменили стойността на залога. ...