Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Заклинание

Вземете ме, хладни потоци,
облей ме, прастара вода,
покрий ме с безброй водоскоци,
кръсти ме, пази ме в беда!
С прохладна, живителна влага ...

МарияДимитрова.67

Поезия

632 2

Искаш ми се!

Днес много ми се искаш. Да си в мене!
И аз във тебе много! Нужда е.
Не се научих как да спирам времето
поне за малко да не си ми чужда...
В представите на някакво безумие, ...

diesto

Поезия » Любовна

563 2

Единствено безумие

Единствено безумие…
Не ще сърцето ми забрави
очите ни, изпълнени с мечти
Всяка една от тях реалност е –
както ти си моята истина. ...

Kalia1117

Поезия » Любовна, Свободен стих

665 1 2

Писмо до Левски

Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Васил Левски
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...

anabel7

Поезия

1.6K 9 9

Молитва за дъжд

Моля се,
дъжда да дойде.
Да ме залее стихия.
На тласъци
да ме люби, ...

Скитницa

Поезия » Любовна, Друга

975 5 10

Лято и зима

Лято и зима
Обича Дубарова Петя лятото, и го обичат всички.
„Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа, ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

655

Самота

Седи той там цял ден напълно сам на този стол в тъмнина непрогледна и на пръв поглед лицето безизразно, хиляди тайни на ден то изразява и със смелост в сърцето мечтае върохове непокорими да покорява.
И макар че изглежда той от никого нужда да няма, сърцето му някак тежи му като стомана. И с някакъв ...

НякойНикой

Поезия » Философска

612 1

Терзания

Въртя се в омагьосан кръг –
мечти се дуелират със кошмари.
Къде ли всъщност е брегът,
на който мойте мисли да стоваря?
Тежат – в главата ми тонаж, ...

Яна_Славянска

Поезия » Философска

1.6K 5 16

Научих си урока

В черепа ми се въртят всякакви мисли
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина, ...

ditadita

Поезия » Любовна, Философска, Друга

1.5K 7 18

Поетът е войник на Бога

ПОЕТЪТ Е ВОЙНИК НА БОГА
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука, ...

Валери_Станков

Поезия » Оди и поеми

701 2 4

Апостоле

На този ден във летен зной
във свят на власт и злоба,
една душа, един герой,
дошъл, да ни направи хора....
Като звезда за нас изгрял ...

sisidara

Поезия » Гражданска

926 1 1

Здравей, добро Човече!

ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? ...

Валери_Станков

Поезия

467 1 2

Забрави

Забрави
Забрави за старата любов,
забрави за всичко друго!
И животът нека да е нов,
и обичай много, много! ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

534

Без цензура

С годините лека полека
взеха че ограничиха човека...
Казват не танцувай в дъжда
и не търси в политика вина!?
Казват това е Народна повеля, ...

aap

Поезия

559 2 1

Любов без решетки

Толкова ли много искам
Устните ти да усещам
В прегръдките ти топли
Винаги готови
Да сме само двама ...

Mariakrt

Поезия » Любовна

889 1

Изборът на човека между телесния рай и ад

В този разказ ще се запознаете с една далечна страна,
в която думите имат своята цена.
В началото на своя живот
всеки получава по един милион.
Думите, с които човек назова дадено понятие, ...

Mihaelakrt

Поезия » Философска

1.3K

Безглаголно за лятото

Почивка. Лято. Плаж. Море.
Вълни и ситен пясък.
Чадър. Хавлия. Фреш. Фрапе.
Небе в лазурен блясък.
Копнеж. Съблазън. Свалка. Флирт. ...

Mazaco

Поезия » Любовна

1.6K 10 30

Звезден прах

Ще сънуваш дълго
Как си ме обичал
Как във стъпките ми тихо,
като котка си пристъпвал
Как уханието след мене ...

ValentinaMitova

Поезия » Любовна

687 3 2

Интимни миниатюри

ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ
Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин. ...

vega666

Поезия

848 21 12

Човекът си отива

Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...

Patrizzia

Поезия » Философска

704 12 18

Що е то?

В удобството,
създадено от друг,
не влага
собствен труд.
Цитира, гласно, ...

линасветлана

Поезия » Друга

1K 2 5

План

Във грях родени сме
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...

Лютиче

Поезия

521 2

Епопея

Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.
Обрулен, като стара мачта без платна, ...

argonyk

Поезия

968 6 8

Пламти

„Не искам и не
мога“ — съвестта пламти —
„да съм подлога!...“
.......................................................
друга подредба ...

rhymefan

Поезия

561

Сън през юли

Вълните от огън заливат брега
и бавно надига се в мене копнежът,
пленява ме сладостна лятна нега,
косите отмятам със жест най-небрежен.
Пътувам към чудни далечни места, ...

Algol

Поезия » Любовна, Пейзажна

1.8K 2 8

Зеленото човече

Зеленото човече
в България дойде.
Изкашля се и вече
ефира ни превзе.
Подмазват му се всички ...

Mitko19

Поезия » Хумористична

759 1

Сън

Нощес при мен женица стара
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

1.1K 3 3

Никой не знае

Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.
Тук венците от тръни са нормално явление ...

valiordanov

Поезия

577

Дарява се

за да се пише -
дарява се свише и
обич вселява
.......................................................
друга подредба ...

rhymefan

Поезия

512

Самодивско

Сред гората зелена има полянка красива
с билки уханни и капки роса по тревата.
Под звездите в тайнствени нощи една Самодива
боса танцува, с бяла роба, почти до земята.
Косите и́ свила, езера са очите и́ сини. ...

Скитницa

Поезия » Любовна, Друга

803 4 13

В търсене на въпроса

По отговора ти, разбрах въпроса,
макар че ми изглеждаше по-сносен,
бе твърде дълъг, тежък, несмилаем,
въпросът ти кажи какво желае.
Желае нещо, от което бяга, ...

zelenaradost

Поезия

545

Лято в Ловеч

Такава чудна красота!
Потънало е всичко във зелено!
Изящество и простота
с любов в природата е сътворено.
На лятото сезона син ...

MariaMustakerska

Поезия

1.1K 4

Посланията на един Лорд

И тъй, като съм вече титулуван
(сред Лидерите веке съм, демек)
туй Жоре ще е само веке спомен -
Я веке съм напълно ноф чувек!
И Гош, и Жорка влизат у архива, ...

mislitel

Поезия » Хумористична

724 2 28

Безглаголно

БЕЗГЛАГОЛНО
Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж. ...

Валери_Станков

Поезия

578 3 4

Песента на сърпа

Така се глас извива – надалеко,
далеко… тъй, над ширнали жита
и по овразите се спуска меко…
а сърпът плаче в мъжката ръка.
Момински ясен е… изпълнен с мъка ...

jenyivanova

Поезия » Любовна

1.1K 6 17

Рожен

Мислите, че флагът ни не е важен!?
За този пилон оревахте орталъка!
Украинско знаме веехте на Рожен,
но и наше се вее, за вас каква мъка!
Ами бийте се в Донбас, няма пречка, ...

hcs

Поезия » Хумористична

776

Тишина и шум

Шум и тишина измерени във честота
наскоро открили учени и в тишината
намерили във мисълта трептения
Забранени интервали повече от Дебюси
Фавна след следобеден сън някой днес откри ...

Stew_Carrey

Поезия

643

Илюзия

С любов и мъка
Ти казвам аз
Сбогом, скъпа
И се чудя дали
Илюзия си била ти ...

Mariakrt

Поезия » Любовна

913 1 1

Не бях убиец

Не бях убиец, но заради тебе съгреших,
не знам откъде извадих куража, че убих.
Две очи невинни страдат,
а от душата ми парченца падат,
защото в този летен ден, ...

Mihaelakrt

Поезия » Философска

729

Острови в душата - 16

Съвсем забравил бе Момчил за Рики.
А кучето в спокойна дрямка спеше.
Навръщане качи един старик и
седалката със него той делеше.
- Ти сам пътувш, другите къде са? ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Друга

855 4 20

Стихове и поезия от съвременни български автори

Заклинание

Искаш ми се!

Единствено безумие

Писмо до Левски

Молитва за дъжд

Лято и зима

Самота

Терзания

Научих си урока

Поетът е войник на Бога

Апостоле

Здравей, добро Човече!

Забрави

Без цензура

Любов без решетки

Изборът на човека между телесния рай и ад

Безглаголно за лятото

Звезден прах

Интимни миниатюри

Човекът си отива

Що е то?

План

Епопея

Пламти

Сън през юли

Зеленото човече

Сън

Никой не знае

Дарява се

Самодивско

В търсене на въпроса

Лято в Ловеч

Посланията на един Лорд

Безглаголно

Песента на сърпа

Рожен

Тишина и шум

Илюзия

Не бях убиец

Острови в душата - 16

Опашка