Стихове и поезия от съвременни български автори
Кой ще каже "Машала"?
задето вече не живея аз в коптор?
Изучих всички звуци само в осми клас,
париците изкарах със труда си аз.
И слушаме, другарю, песен на Амет. ...
Дъждовен прозорец
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...
Прелюдия
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал, ...
Творецът е творец и сам
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...
Раната боли
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?
Раната боли. ...
Разблокирване
Зацикляне-безизход от къде се ражда?
Да гледа не иска човек това, което негов път е.
Сега да направи нещо се иска.
Не желае той това. ...
Достойнството ми е позор
Аз вярвам още в чудеса.
Едното чудо щом отпратя,
овесвам друго на врата.
Нямам време да се цапам ...
Изповед
плътно слънцето обвива.
Острото желязо жежко
във сърцето ми се впива.
Мрак безмилостно се спуска ...
Избор на редактора
В Поезията има два-три фактора
да те признаят за безспорен намбър уан.
За да ме пъхне в "Избор на редактора",
ще трябва Майстора да е пиян. :-)
Алкохол- по Маргьорит Дюрас
пред мен е само чашата една
бутилката отворена и стара
със вино тежко в своите недра
И самотата тегнеща в безкрая ...
A new start 🇬🇧
We can make it work this time.
I’ll forgive you for everything you did to me.
Come back my sweet lover
Don’t run away ...
Поклон пред българската книжнина
творец на буквите от памтивека.
Той в мрака винаги е търсил брод,
за да възкръсне знанието в човека.
Блажени са творците на език, ...
Мъжът от Седмата пейка
... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.
Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.
Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,
влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал. ...
Хелиоенергетика
радиаторът се раздрямва.
Просто удоволствие е сгрявка
нощем под завивка в стая хладка.
Бог да рече: ...
Кара Кольо
нехайно изтегнат в хамака,
пиещ си руйното вино,
слушайки дисколатино,
Кара Кольо в джоба се бръкна ...
Майски зимен сонет
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
Много ви обичам
... понякога забравям, че живея, и късам календара лист по лист,
когато слизам привечер на кея – да си проводя залеза златист,
когато хълтам в черните си нощи, а изгревът е все така мираж,
и пращам в електронните си пощи молитвеното свое "Отче наш!", ...
Прости и забрави...
лъжата следваща ще поведе.
Ще се изсипят като метеори,
ще ослепят незримото небе.
Взаимността ще рухне неизменно, ...
Акценти
Настояване-натиск-налягане на вниманието - акцентите са.
Обръщаш внимание на нещо.
Но, - важно ли е то - и колко?
От това определя се акцента правилен. ...
В архива
след дъжд колко трае мечтана дъга...
Просветне за кратко на яркия свод,
и пак посивее на кадър живот.
Приспани надежди почти не болят, ...
Девети май
Фашизмът в Европа беше сразен!
Историята ни учи:тиранията не трай!
На победата туй бе славният Ден!
Настъпи тъй жадуваният мир, ...
Читателю от други свят
... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров, ...
Глътка Обич
... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда, ...
Таен надпис в криптата
– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока. ...
Веган
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет ...