Стихове и поезия от съвременни български автори
През едно
Редуването на нещата, - на дните и на друго всичко - принцип е в природата.
Вълната морска идва - удря се в брега, идва после втора, трета.
На махалото законът.
Положение едно начално, после второ крайно, после третото е първо. ...
Вечен повод за мълчание
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти ...
14-и юли
Французите храбро поеха по пътя на борбата,
показаха ни как се защитават права изконни!
Те са силни, защото в сърцата са свободни!
С упоритостта, с волята, с усилията, с дело ...
Бедняк
събирам във пакетчета. На прах.
Потя се. Няма място на простора.
Комарите да гоня вече спрях.
И климатикът вече се задъхва... ...
Осъзната
Аз съм силна, гальовно драскаща котка.
Нямаш толкова свобода, колкото искам!
Да съм твоя за винаги... не ти стиска!
Старо вино съм за ценителски малки глътки. ...
Глътка ярост
Между другото.
"Забравяй ме" Жени Иванова
Забравих я.
Погребах мъката по нея. ...
Абсолютен Идиот
... Господи, нима си тръгвам от добричкия ти свят? –
с всички под Луната кръгла дишам между Рай и Ад,
денем слънцето ме жули, сякаш стърже ме с ренде,
стадо властници – акули! – вечер моя сън краде, ...
На Лили
за тебе съм измислил римите-
желая ти и се надявам
не тука да посрещаш зимите.
С куфарчето във ръчичка, ...
Помниш ли...
Помниш ли мене и нашата среща,
помниш ли лунното звездно небе
и на лицето следата гореща
нежно оставили мойте ръце? ...
Противоречия
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи, ...
Пълзя към светлината
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи, ...
Пъзел
Като мозайка...
от малки парченца
Всяко има си място
И всяко място... ...
Откровение на Денков
Русия си е "империята на злото", тъй ви думам!
Руснаците и за края на света са ми виновни!
А аз съм велик като Аспарух, Симеон и Крума!
На Русия аз храбро се перча, ръмжа кат лъв! ...
Синьо
морето е като небето,
вълни и облаци в едно
докосват моето перо.
Самолети с облаци се борят, ...
Тази жега ми дотегна!
и в леглото като легна, се въртя, като дервиш.
Тичам по хиляда пъти вън, на дворната чешма
и умът ми се размъти, и говоря си сама.
Ако призори, броила хиляди овце безспир, ...
Сякаш това е животът ми
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда ...
До живот
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?) ...
Безсънен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...
Бит
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо ...
Обичам да мечтая
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря, ...
Преминах през света със бяла книга
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...
Сред меката пръст
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета. ...
Миг като вечност
(макар че моля се пред Бог),
подарък да съм в твоя залез
и в изгрева. Без чужд облог.
Да бъда малката мушица, ...
Петрички домати
и още двама – четири на брой,
на български ухаят, необятен
е мирисът доматен, смел е той,
величествен, недостижим, единствен, ...