Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Остани сама

Остани сама
Остани сама... ти си силна жена
бъди наясно какво искаш и какво можеш да дадеш,недей и чуждото щастие да крадеш.
Не се впускай в авантюри ,знам че има купища сладури.
Изчакай го eдин ден ще дойде и с любовна стрела ще те прободе. ...

Silviqtodorova

Поезия » Любовна

643 1

Необятност

Ни отгоре, ни отдолу
съд не иде по реката --
само вятърът подмята
тука чайки и вълни.
Само голите тополи ...

ЛЕЦ

Поезия » Пейзажна

599 2

Мога но не искам

Седнал на кресло в мрачината,
загледан на простора в далечината,
мога да си пия питието
под едрите звезди на небето.
Мога да си плацикам краката ...

Qndov

Поезия » Философска

1.2K 1 5

Морско утро

Морско утро, замечтано
чака ме да се събудя,
нищо, че е много рано,
ставам, не море, а чудо,
взорът ми го съзерцава, ...

zelenaradost

Поезия

481 4

Мираж

Не гледай тялото ми клето
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани ...

Лютиче

Поезия

522 2

Хаос

Мисли тук и там хвърчат.
Хора нереални приказки разменят.
Кой в кого се блъска.
Кой с кого в спор влиза.
Мисли срещам, подминавам, ...

Simana

Поезия

724

В това стихотворение няма смисъл...

Аз съм птицата, която лети високо
без теб.
Познах сълзи на истинско щастие.
В минало време…
Познах радостта ...

iren5

Поезия » Свободен стих

1.3K 4 16

На учителя

На учителя с любов
Мир, обич и възторг
Посвещавам аз това
За обичта, грижата и мъдростта
Усмивката и подадената ръка ...

Mariakrt

Поезия » Свободен стих

826 1

Минорно

Прегоряха лозите набързо. От сутрин – до пладне
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

1.2K 2 2

Баща на думи

БАЩА НА ДУМИ
Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има, ...

Валери_Станков

Поезия

497 4 2

Най-хубавите ми години

Най-хубавите ми години,
годините със теб,
са като скъпо ,френско вино
Шато Лафет или Сотерн.
За тях се казва: дар от Бога, ...

Danita

Поезия » Любовна

718 3

Краят на Путин

Краят на Путин се вижда от всеки.
В Хага го чака дългичък срок.
А може би близък другар или лекар
ще му налее стакан Новичок.
С края на Путин светът ще празнува. ...

Yuri

Поезия » Гражданска

1.4K 8 20

Пилонът

Тъй, както си живеем мъдро,
под благия поглед на Европа,
решихме да си построим пилон,
във сърцето на Родопа.
Да издигнем трикольора, ...

художника

Поезия » Хумористична

1.8K 5 77

Ако подам ръка, подавам двете

Не искам половинки аз от нищо
не топли половинка топлина
И половин сърце е тъй безлично
а половин приятелство -злина
И мъничко предателство е слабо ...

Планинскоцвете

Поезия » Философска

937 3 2

Солена мъжка изповед

Не проклинам съдбата си. Тя от душата събира
сред сгрешилите мисли пречистваща шепичка сол.
Щом ме види да сбъркам, завърта ме. Тъй се нервира,
че съблича крила и мечти и оставя ме гол.
Зъзна в спомена вечен, далечен е, аз – пеленаче – ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

864 8 29

Диалог

Развиделява се, настъпва ден.
Отварям черепната си кутия.
Погалвам мозъка, той промърморва уморен:
„На работа ще да се ходи - не на мене тия…“
-Ти лъжеш се приятелю - му казвам. Аз знам. ...

ИванПетров

Поезия » Хумористична

1.3K 2 2

**

Да продължиш е трудно, когато не искаш да се откажеш.
Ще те намеря в друг живот, надявам се.
Когато най-накрая съм мъртъв
Може би ще се върна като някой друг.
И след цялата тази болка, мога да те обичам накрая. ...

emba98

Поезия

570

Пред Преображение

ПРЕД ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Две врабчета се снишиха – стана сумрачно навън.
Полудял от жега вихър – сякаш в неспокоен сън,
над градчето шал преметна – от вратига, трън и хвощ,
безнадеждна, искрометна – спусна се дълбока нощ. ...

yotovava

Поезия » Философска

1.2K 7 28

Жени и бира, бира и Жени!

ЖЕНИ И БИРА, БИРА И ЖЕНИ!
... понеже дигнах кръвно, кръвна захар –
от бирата ме заболя корем,
и джипито към мене пръст размаха –
пич, вика ми, загазил си съвсем, ...

Валери_Станков

Поезия

484 2 7

В полунощ

В полунощ
Във полунощ сърцето ми е твое,
нощта чертае пътища незрими…
Във полунощ красивото е мое
и всички блянове неустоими. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

532

Дисекция

Роби сме и винаги сме били!
Стара притча в ново облекло.
В блатото сме със и без кокили,
а молитва думата - Дано!
Завистливи, злобни и жестоки, ...

valiordanov

Поезия

577 1

In vino veritas

Отричах любовта. И Жулиета...
Но те не се отрекоха от мен.
„Една от вас“, Ники Комедвенска
Едва ли заслужавам тази участ.
Недей да будиш Жулиета в мен. ...

jenyivanova

Поезия

1.1K 12 18

Смисълът на живота

Смисълът на живота
Малка, спретната къщурка...
лириката е до тук.
Череп костите си клати
и оригва на суджук. ...

marco777

Поезия » Хумористична

1.4K 5 24

Понякога

Понякога съм тиха и безмълвна,
потънала в мисли и тъга.
Понякога съм търсеща, безсънна
по пътя на житейската нега.
Понякога потапям се на село ...

Spring_sunrise

Поезия

1.3K 4 8

Да спасим "хвърчащите безумци"!

За малко съм напускал този свят,
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...

diesto

Поезия » Философска

527 4 3

Смирение - III. Самотните нощи

III. Самотните нощи
Самотните нощи ме връщам към брака,
простих им, простих си, че съм ги привлякъл,
сърдечни тревоги развяват байрака,
в тревожен среднощен печален спектакъл. ...

Mitvans

Поезия » Строги форми

1.2K 11 17

Броня

Потрепваш тихо като летен полъх.
И леко се издигаш - като мараня.
Дъхът ти ме обгръща като броня
и прогаря в мене дупчици тъга.
Изчезваш като мъничка светулка в мрака. ...

Hunterszone

Поезия

854 1 3

Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари

В черепа, гнездо за мечти и кошмари,
Там крие се безценната ни сила и власт.
Разумът - раздаващ на съвестта ни шамари,
Разхвърля в ума ни всеки баласт.
В черепа мъдрост и истина се лутат и гонят, ...

Ronnicca

Поезия » Философска, Друга

1.4K 2 1

Луда песен

ЛУДА ПЕСЕН
Така пече, че сякаш във зехтин
вселенските яйца небето пържи.
И слънцето във небосвода син
се е забило – сякаш огнен кърлеж. ...

Валери_Станков

Поезия

451 2 6

Умора

Умората ужасно ми личи,
от глупостта, която се разраства.
Болят ме вече празните очи
и чувствам как във глупости участвам.
Светът е безвъзвратно превъртял ...

valiordanov

Поезия

571 5 4

*

заседнал тук кървящ,
мълчаливо страдам,
бавно умирам
кълна се, че се подлудявам всеки ден, когато копая собствения си гроб
гледам как надеждата ми избледнява ...

emba98

Поезия

623

Неудобно

Убиват ме мисли, полегнали косо,
съвсем несъвпадащи с днешния ден!
Пораждат у мене редица въпроси
за Бъдеще, Старост, Наследство и Ген!
Извикват пред мене размити персони, ...

vui4oto

Поезия

1.2K

Четвърта метастаза

Построих пясъчен замък
на брега - моят подарък към морето.
С прилива, заедно с него
ще се разтопя;
преродена в пяна, ...

Nevium

Поезия » Пейзажна, Друга

998 2 4

Кошмар

Главата, очите,
черепът, мечтите,
косата, скалпа,
страните, талпа,
удар, сън, кошмар, ...

ЛюдмилаДанова

Поезия

1K 2 2

Миниатюра за самотата

Бабо, бабо, где така?
Ма защо си пак сама?
Нямаш ли един приятел,
или някой обожател?
Вечно си сама и плачеш, ...

yanko88

Поезия » Епиграми, Друга

870

Отново

Отново.
Отново.
Отново.
Гледам през прозореца и виждам гълъбите,
кацнали на перваза. ...

СилвиГоман

Поезия » Свободен стих

660

Видение

Ръката ми към теб посяга
Ти тъй далече си от мен
Че стигам те с пръсти само
Разпадаш се...илюзия и блян.
Докосвам нежно твоите коси ...

koc1

Поезия » Любовна

565

Той и тя

Той и тя, и луна кръглолика -
безусловен обет за обичане.
Тя - в косите с китка иглика.
Той - за севда вечна заричане.
Той й тя - недописан роман ...

Ромашка

Поезия » Любовна

699 6 8

На морето е така

Плаж, мастика и море.
Мацки голи дибидюс.
Тюфлеци мазни, сантасе.
Окомер по секси гъз...
Водорасли, мокрота. ...

mislitel

Поезия » Хумористична

1.1K 4 14

Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците

Твърде малко е времето на този свят,
за да се притеснявам как ще постъпя аз.
Да се спирам и да обръщам врат
назад към всеки образ познат.
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците. ...

Mihaelakrt

Поезия

713 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Остани сама

Необятност

Мога но не искам

Морско утро

Мираж

Хаос

В това стихотворение няма смисъл...

На учителя

Минорно

Баща на думи

Най-хубавите ми години

Краят на Путин

Пилонът

Ако подам ръка, подавам двете

Солена мъжка изповед

Диалог

**

Пред Преображение

Жени и бира, бира и Жени!

В полунощ

Дисекция

In vino veritas

Смисълът на живота

Понякога

Да спасим "хвърчащите безумци"!

Смирение - III. Самотните нощи

Броня

Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари

Луда песен

Умора

*

Неудобно

Четвърта метастаза

Кошмар

Миниатюра за самотата

Отново

Видение

Той и тя

На морето е така

Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците

Опашка