Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако нямаш кибрит и запалка вкъщи за цигара
без вода в Студентски град - кажи ми как се взима топъл душ, по долу в коментара
и няма tabs да свириш на китара
lazy е само началото, бъдещата пара(дим*) и съответното на пара(кинти)
без ударEния човечеството заминава си ...
Светлина в мрака
под тежко робство...и тогава там във тъмнината!
Будителите запалили светлината в мрака...!
Припламвал пламъка и не угасвал -
разнасяло се словото - тайно през нощта ...
Eсен – цветна съвършеност
нищо че не си зелена.
Есен топла, есен златна
нещо леко ми загатна.
Нещо твое, нещо мое. ...
Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината. ...
Крайна гара Варна
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? – ...
Висоцки Втори
поручик Голицин в измяна
за вражеска песен изпяна:
„Зачем нам чужая земля?“.
Подавам ти го за оценка
и устно почнеш да го сричаш
ще ти разперя ли крилете,
ще те науча ли и да обичаш?
Или пък неговият вкус ...
Сгрешена диагноза
на тази книжна лодка във ръцете ми.
От морска болест погледът пиян
клатушка се. В морето на сърцето ми
измислиците в синьо са капан, ...
Новият свят
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...
Глътка въздух
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
Какво си ти за мен, Родино?
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да изгради... днес знайна?
Огнище... сбрало топлина, ...
Моето минало
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...
Индикация
Ние живееме във Балон,
в центъра на който се намира Земята,
тя от своя страна си има Ядро,
което магма към Небето понякога мята. ...
Къщичка в гората
Живея със една мечта...
Да имам къщичка в гората...
Там някъде... Накрай света...
Далече от човеци... От тълпата..! ...
Закърпеният свят е като свещ
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
Училище – съдба и храм
Училище – съдба и храм,
пред тебе днес аз коленича,
признателност да ти отдам,
да заявя, че те обичам. ...
Като Данте
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
Нашата любов
Любовта е един единствен момент, в който свършва всичко
Около такива подобни белези
Дори навиците ни са обикновени. …
Болка моя, дръж ме и ме повдигни ...
И появи се ти…
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...
Усмихнати лица
Копнеж и страсти стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и в захлас, скъпа моя,
на мен обещавай, че вечно ще тлее тази искра!... ...
Когато си сама...
Будиш ли се често през нощта..?
Тялото от страст, да се извива...
Галиш ли с ръцете си плътта..?
Възбудата от теб, да се излива... ...
Скромност
Скромността е Светлина.
Когато има светлина,
Има представа човек за мястото свое.
А мястото и пътя законни-заслужени-свободни ...
Tвърде късно
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
Приказка за лека нощ
По път, по който никой не върви,
незнайно как – успяла съм да мина.
Не помня стръмен бе или извит –
осеян с тръни и коварни мини. ...
Сричка в Божието слово
Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита. ...