Стихове и поезия от съвременни български автори
Да се събудиш
> Да се събудиш и да разбереш, че не можеш повече да обичаш.
> Да се събудиш и да разбереш, че досега си лъгал.
Ужасно е!
> Да проумееш, че може би с това ще причиниш страдание на друг. ...
Там, където е сърцето
или как се смеехме на плоски шеги.
Толкова близо до сърцето
и толкова обич, която не успях да ти дам.
Далеч от всяка болка, ...
Тихо е
Няма вече смях и веселби.
Въздухът тежи във мен досаден,
набразден от шум на пърхащи пчели.
Искам днес да съм далече. ...
Огнена обич
тъй обична на сърцето
да разпалва в мен страстта
и да ме отвежда в небитието.
Ти от огън си излята, ...
След раздялата
Прогони ме. Не съм ти вече нужна.
Остана само стон, разтворен в тишина,
последното „Обичам те” преди да стана „чужда”
и пурпурно небе над ничия земя. ...
Кървав песимизъм
зловеща карта, пълна със тъга
и кървава е днес сама душата,
обвита в тъмна, тегава мъгла.
И картата разраства се със болка, ...
Минало
Вървя напред, оглеждам се, но не Те виждам.
Спирам и обръшам се назад;
там, някъде далеч, лицето Ти съзирам,
но щом към Тебе тръгна, Ти потъваш в мрак. ...
Не искам
Не искам да те сънувам!
Не искам за теб да бленувам!
Не искам по теб да страдам!
Не искам да се самообвинявам! ...
Чичо Гошо на среща
Да се готви се захвана.
Изглади със ютията гореща.
Днес има важна бизнес-среща.
И обувките си лъсна, ...
* * *
когато всичко става безсмислено
има дни
когато цветовете изчезват
светът става черно-бял ...
Наслука
зад облак от кирливи изпарения,
а ти отново бръснеш си краката -
задръстила си речното течение.
Проблясват лунно-жълтите ти зъби, ...
Песенно
глухо проскърцват сухите клони,
щом не опазихме само честта си,
даже в сърцата ни няма заслони.
Сякаш от старост линеят и къщите, ...