Стихове и поезия от съвременни български автори
Не е порок
Гледаш ме в очите и ме лъжеш,
преди ти вярвах, преди вярвах!
Бяхме приятели, казваше вечни!
Но вечно, не е завинаги, а то е ...
Грешница
жални викове отекват о стените,
ще намери ли спасение от клетката,
във която е заключила мечтите?
Мрак чете се, и агония, в очите и, ...
Нека да залезе слънцето
Как искам да целуна слънцето,
да ме погали с огнени лъчи,
да върна светлината и лятото
и зарея поглед в твоите очи. ...
Отвъд реалността
и когато падна тя, знаех, че за мен е дошла,
пратена от любовта да съживи моята душа...
Помни, приятелко моя,
ще те чакам да се върнеш, ...
Поискай обич... и ще я получиш
и ще я получиш
Играем си на криеница
със тъгата,
достигнали „сегашното” ...
Приятелко, открий ме!
на спомените белите криле?
Зад всичкия ти грим дали видяха
ранимата душа на слабото дете?
Не малко болка погребахме, ...
Раздяла
защото роня аз сълзи?
Помислих, че си срамежлив,
а ти си бил подлец лъжлив.
"Харесва те", казваха едни, ...
(Не)Споделена любов
С чувства те рисувах по невидимо небе...
Чар и ласка смесих, усмивката ти да направя...
С устни очертавах нежно твоя силует...
Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава... ...
Навярно вместо теб...
а есенният дъжд ще ромоли...
И птиците ли ще ме омагьосват,
когато липсващият все си ти?
Навярно теб снегът ще заобича, ...
Игра немилостива
чувствам близостта на безкрая
и все пак в сърцето ми живее
надеждата...ще оцелея.
Грабват ме на деня светлината, ...
Неподвижен
стоях в очакване на пулс.
Застой... уплаха... гибел.
Искра от мъртва жар
те пробожда с чар. ...
Недовършени мисли
когато зимата почука на вратата.
И беше сам - ненужен, някак лесен,
дълбоко наранен - от красотата.
Обикнах те наужким - съжалявам. ...
Пролет
с килимче вълшебно летях навън.
Виждах гори и поляни зелени -
в цветя и свежест бяха облени.
Чувах песента на птичките, ...