Стихове и поезия от съвременни български автори
Щом листата започнат да капят
Щом листата започнат да капят,
аз потъвам в на нощ тишината,
щом листата към мене закапят,
ще престана да слушам луната. ...
Стая за секс...
Ще влезеш плахо... Предната врата...
А аз отзад... Със калните обувки...
И маските, прикриващи страстта,
ще скъсаме без повече преструвки... ...
Г-н Зло
Изричаш обидна фраза, кланяш се на злото.
Изтръгни горчивата, прогнила ябълка от своето сърце,
създай светлината, пречупи лъчите към бунтарското дете.
Пътят тъмен е, студен, коварен и пленителен... ...
Петъчно
Посветено на Георги Костадинов
Във морната вечер на петъка,
когато слънцето,
окървавено от работа, ...
Бъди винаги ТИ
Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река. ...
Няма болка, нито тъга...
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето. ...
нощен разказ
обагрена от кръвта на утринната зора
Бледата луна му беше майка,
а пустинният вятър - баща.
Хаотични мисли проникваха в съзнанието му. ...
Спътници
удивление
пред хоризонти
променящи се ,пред врати,
които минало ...
Спомени
Посветено на прекрасните ми моменти.
Спомени минават през ума ми,
сякаш вчера са били.
Всеки миг сърцето ми пълни, ...
Парадът на смъртта
Това не е приказка за прекрасния свят.
Това е просто химнът на един кървав парад...
Не го знаеш, нали? Всяка нощ под мъглите
пирува злобата и мачка душите, ...
Последният ден на Химическия факултет
Не мога място да си намеря...
15... 10... 5... и ето -
в небето литва Факултета!!!
Професори тичат, от страх пощурели, ...
моите зимни вечери
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.
Падат белите снежинки, ...
Нямаш идея дори
Колко остави след себе си, колко отне.
Че из живота ми още ден по ден крачиш,
като сянка, ала в бяла одежда с боси нозе.
Ти нямаш идея дори как помня вкуса ти, ...
Прекършена съдба
Увяхнали цветя.
Следи от стъпки
след една съдба прекършена.
За рая изпращат без радост ...