Стихове и поезия от съвременни български автори
Сам
няма да е истински,
нито пък съвсем измислен.
Може би имаме причини
да плачем или да се крием. ...
Песничка за хората
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд, ...
Не си отивай... не ме оставяй сама!
Не ме оставяй сама,
не ще го понеса!
Не си отивай, остани!
Чувствам се без теб сама, ...
Сетих се за теб...
Време отмина, но не успя да заличи спомените златни...
Другите не можаха да запълнят мястото ти в онзи ъгъл на душата.
Следите ти още стоят пред вратата, от която друга не е влизала.
A си мислих, че ще забравя онези твои кр ...
Последна екзекуция
Съдбата безмилостна
с черна едноока качулка е,
палачът- екзекутор
покрива очите на надеждата, ...
Моята звездичка
Нейните очи блестят,
блестят в тъмнината
както луната в нощта.
Липсва ми онзи поглед, ...
Автограф
Любов ли е? Или отново виждам себе си във чуждо огледало?
Измислям нови стихове. Това е моят начин да заплача.
Целувка стъклена усещам.
А изпокъсаното ми сърце е безвъзвратно спряло...
В петък...? Сама съм...!
рисувах мечти, броях звездите,
за да избягам от реално тъжни мисли...
Във вторник
се успах... Закъснях с часове... ...
Бързотечност
Аз знам, че в живота ще има и радост,
и песен, понякога - сълзи.
Аз знам - ще мине и моята младост
на своите крила бързи. ...
* * *
там, на онзи стар площад,
да те прегърна лудо и горещо
да впия устни в твойте аз.
Ще извикам силно твойто име, ...
Търсенията на поета
На земното и вечното – средата.
Той иска със пресипнал глас
да доближи чудовищното “аз”,
да го застигне и подмине вдъхновено, ...
'мъжете' на 21 век
Ето ги и тях, а ние се заливаме от смях.
Единият закопал погледа в земята,
а другият се рее в небесата.
Сърцето ни в гърдите ...
Пролетен блян
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.
Пан козокраки лукаво поглежда ...
Лятно ми е...
солени пръски по кожата нахално да полепват.
Желая като на морето ефирната милувка,
ръцете ти да галят и най -малката извивка
на почернялото ми тяло. ...
ПО-себе си...
а залезът последен беше цял.
Погребан шум от чезнещи полета,
една нарочност - свят като парцал...
А колко малко исках да съм жив ...