Плътта ми изтръпва, от огън изгарям,
кръвта ми бушува от страст,
жигосват ме устни, дъха ти улавям,
пияна от твоята сласт.
Ръцете ми сякаш безумно - безпомощни, ...
По дъното пълзят умислени лица
и крият страх в дълбоките си бръчки,
усмивките кървят с чужди имена
и думите се разпиляват като съчки.
Между пробитите чадъри и калта ...
Тихо към прозореца поглеждам,
а в очите ми две сълзи напират.
На инат мисля си, че те обичам,
но сърцето ми не е така щастливо.
На инат не мога да заспивам, защо ли? ...
Колко вино изпи да напишеш това,
въобще има ли в редовете ти скрита тъга?
Гледаш само какво остава след теб,
не мислиш, не гледаш малко напред.
Търсиш името си някъде там, ...
Който спи в поза ембрион, значи не е доносен - Народна поговорка:)
Какво от туй, че моят свят разпада се,
ако някога въобще той бил е цял. :)
Двамата сега със Мен пропадаме...
в студена безметежност, в която аз съм крал. ...
Любовта е Шива и Шива е любовта!
О, Кама, дарителю на чувството!
Ти, могъщ сине на Вишну и Лакшми.
Да изучим на любовта изкуството,
това знание на всички ти поднеси. ...
В тишината часовникът се рее
и бавно тъжната си песен пее.
Бавно ме приканва да му припея,
във песен чувствата си да излея.
Капка по капка в дума се излива, ...
Мой единствен господар, не говори.
Недей да казваш нищо, нито звук...
И днес, както и други пъти ти мълчи,
и дръж се все едно ме няма тук!
А аз ще постоя на колене, ...
Навярно се родихме не навреме -
пак тлееше раздяла преди среща...
Загубих те преди да те намеря.
Опита се мигът да каже нещо,
вината се заплете помежду ни... ...
Пресичам нормите на този свят.
По еталон не мога да живея,
ще ти платя за всяка глътка смях
със сълзите, които във сърцето си люлея.
Че осмелих се с пролетни води ...
Върни се ти, покрит със тъга,
мрачен и изцапан в кал и сълзи.
Приюти ме отново в твоята нежна ръка.
Върни се в моето кърваво сърце,
дори да е болно, ти го вземи, то нуждае се от тези сълзи. ...
Сега е време да се любят ветровете.
Приклекнало е слънцето в тревите
с лъчи като свещи запалени,
които приласкават в клони птиците...
Със звън докосва синевата запада, ...