Стихове и поезия от съвременни български автори
Една измислена, рисувана от мисли режисура
Прашна сцена?
С пътека
между декорите,
с въжета повече ...
Приеми...
Да се извиси над мрака... за да се преоблече в красота.
Да подаря цветя на всички светли души и да изпадна в екстаз.
За да мога да забравя за оковите на този свят...
Любовта да бъде моят живот, който да изживея до край. ...
За всеки - Живот
знание,
за старите
уважение,
за талантите ...
На теб любовта си дарявам
като гръм от ясно небе
и обичта ми към теб не ще угасне,
дори сърцето ми да спре.
А беше толкова безличен - ...
* * *
под водопади от мечти? Денем, сам,
когато си сред хора? Умееш ли да
дишаш този въздух, самотния...
Усещащ ли всяко недокоснато желание, ...
Противоположности!
съзрях раждането на новата нощ,
а мракът, в ъгъла усамотен,
пробуждайки се, показа своята мощ.
В сълзите на малкото дете ...
"Случка..."
Наш поет в държава чужда,
подир прием, може би,
най-човешко е! По нужда
в тоалета се отби. ...
Самота
Студено бе навън и слънце нямаше вече,
дали мечтите залязоха или литнаха далече?
Гледах през прозореца с насълзени очи -
исках да изляза, дъждът върху мен да вали, ...
Пръстен с опал
на скалите, далеч от прибоя.
В спомени назад се връщам,
там помоли ме да стана твоя.
... ...
Слънчогледи, мои слънчогледи!
сурнали се като злато.
Слънчогледи, мои слънчогледи,
вие сте моите приятели!
Сутрин гледате към изгрева ...
Сатанин
Вкарах малко нормалин,
после още малко.
Видях, че тоя нормалин
за някои станал сатанин. ...
На Левски
сътворен от човешка ръка!
А делото твое, святото,
всеки да носи в свойта душа...
Не обичал си гръмки слова, ...
Сега съм тук...
СЕГА съм тук
и съм истинска
СЕГА съм с теб
и съм искрена ...
Проклети сълзи
слънцето се скри незнайно къде...
Пада капка дъжд, пада изведнъж,
плаче небето за едно сърце.
Гръм отеква в далечината сива, ...
Ранобудно утро
(на Роси)
Утрото ранило
сипе своята зора.
Ставай, мила, ...
За да ме няма
ти
колосално
заскрежен акорд от неусещане
съвсем необратимо ...
Огледало
пред празното коварно огледало,
едничък страх, че теб те няма,
обзел душата ми изцяло.
Поглеждам пак в морето от стъкло ...
Ревността
Едно от нещата, от които разболееш ли се, няма спасение.
Война между доверието и съмнението -
Няма победители и победени, защото водиш война със самия себе си.
Опасно е да подлагаш чувствата на любимия човек и на себе си под съмнение. ...
Пред камината...
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязах цвят по цвят,
а всички всъщност бяха черно-бели...
В камината размесих след това ...