Стихове и поезия от съвременни български автори
В мрак обгърнат
вече слънце в душата не огрява.
Небето мрачно е над мен,
от самотата аз се чуствам изморен.
Безмислено по улиците аз вървя, ...
Защо
защо когато съм до теб, аз пламвам и изгарям,
защо когато ми даде надежда, после я отне и ме напусна ти,
защо, се питам, аз те обичах толкова силно, макар и ти не така.
Тези въпроси се питам аз ден след ден и не намирам отговор за мен. ...
Летен дъжд
като цвят от размирисана липа.
И жълтея сред листата.
И жълтея...
Като слънце сред зелените листа. ...
Самота
отброява минутите на самота.
Та тя е толкоз дълго тук, в мен.
Пронизваме и си отива, изчезва заедно с нощта.
Глухи писъци раздират пак душата. ...
Така уморено е днес
слънцето грее сякаш насила,
ефирът тежи...
във безоблачност,
а небето е синьо ...
Последен танц...
Полъх на отминало време...
Улица. Смразяваща тишина.
Слели се в едно - танцуват мъж и една жена...
Сгради. Улично платно. ...
Един въпрос... Има ли утре?
Всичко се върти в мъглата…
Пеперуди бели, затворени в кутия, вътре…
Искат да докоснат светлината…
Виелица от чувства в съня… ...
Без ресто... за сбогом
До днес съм.
Бяхме до тука.
Не искам да знам... И
за вашите чувства. ...
Стрък доброта...
сред клоните злоба,
лист любов
в короната на живота!
Капка щастие ...
Звукът на смъртта
безмълвен полъх, сурова самота.
Мъртвецът веч почива за вечни времена,
утеха той намира, казва: "сбогом, суета!"
Но чуйте как цигулка тихичко шепти, ...
Нежен полет
небе без облаци, чисто и ясно,
само слънцето грееше
с ослепителна светлина.
В неговите лъчи отрази се свобода - ...
последно... ни няма
усмивка нежна, макар през сълзи,
сбогуване тъжно, дори и за кратко,
което за дълго в нас ще тежи.
Прошепваш ,,сбогом'' и си тръгваш в мрака, ...
На изгубената любов
Помниш ли?...
Ти помниш ли онази пейка,
дървото тъжно и Дунава красив?
Ти помниш ли, че бяхме двама ...
Егоист
Посвещавам го на истинската принцеса...
Която е винаги до мене... Звездичката ми...
Кажи ми, мила, дали съм егоист?
Че искам преди теб да се спомина... ...
* * *
ни сърцето, ни душата
на злодея в пусто наше,
злъчно време.
Тази мисъл през ...
Топлина
Как нужна ми е малко топлина,
сърцето ми от самота изстина.
В очите няма вече светлина,
в душата ми завинаги е зима. ...
Самота
Ангелско сияние нашепва ти слова...
Един последен танц на самотата,
защото няма я вече любовта...
Тъжно опиянение, печална мрачина, ...
Искаш ли
само затвори очи,
с пъстри краски нарисувай
пак чертите й добри.
Искаш ли да я докоснеш, ...