Стихове и поезия от съвременни български автори

254.3K резултата

Върви

Върви. Не казвай "не", а просто тръгвай!
Защото вече няма смисъл във това.
Върви. Ще чуя много думи - искрени,
много и лъжи.
Ще боли. О, да! Определено ще боли! ...
1.3K 2

Обич

Обич - това е чувство съвършено, от което понякога боли.
Да обичаш - това е хубаво, нали?
Хубаво е да, но споделена да е обичта.
1.3K 2

Посвещение

На новородената ми внучка Никол
Ти толкова си мъничка. Изваяна
от нежни и изящни молекули.
Ти ангел си, дошъл при нас от Рая.
По-сладък глас от твоя не сме чули. ...
1.8K 1 22

Душата ми е свещ

Безкористно проплакаха камбаните.
(Усмихвам се, наужким, че съм жива.)
Душата ми е свещ, сърцето - паметник.
Отивам си. От гордост си отивам...
И църквата остана без икони. ...
893 10

Нереално

Изминаха петнадесет години,
а сякаш вчера случи се това.
Усещам аромата на малини
и свежестта от утринна роса.
На слънцето се радвам и си пея, ...
1K 30

Ключът към щастието

Едно небе остана пусто,
а с него изчезна усмивката на моето лице,
едни ръце останаха опарени,
а с тях се сви и моето сърце.
Без да искам повярвах на твойте лъжи ...
981 4

Красота

Красота
Има те във залеза червено-топъл,
как душата галиш само!
Има те във вековното дърво,
как сърцето разтуптяваш! ...
1K 1

Изповед

Когато си с мен, наоколо е светло,
цъфтят цветя, ухае на младост.
Небето е чисто, лазурно, приветно,
от всякъде блика истинска радост.
Когато те няма, така ми е тъжно, ...
820 1

Бяла лястовица чакам

Бяла лястовица чакам -
вия гнездо.
И пролет след пролет
изпращам с едно -
бяла лястовица ...
792 2

Лъжа

Заслушах се във твоето ,,обичам те''!
Студено беше, като тази нощ.
А някога ми казваше ,,заричам се
да ти даря най-пламенна любов!''
Какво от туй, че още си при ,,своите'', ...
1.1K 23

Финландска поема

Във Куопио, в дивната Суоми
по воля Божия се озовах.
Сред езера и лесове (горко ми!)
аз чудна фея там съзрях...
"Защо "горко ти" - би попитал някой - ...
1.5K 2

Нямаш време...

* * *
Нямаш време за изповед -
приеми само фактите.
Очите ми се избистрят -
тебе ли толкова чаках? ...
913 6

***

Светъл празник предчувства града -
хора весели, глъчка голяма
и прибира се всеки в дома,
а духът, вечно търсещ, дом няма.
Строг затвор е за него света, ...
972 5

смъртта на есента

Пианото издава пореден тон.
В смрачавашия се ден от есента.
Вятър удря клоните в стъклото
и допълва на пианото тъжния стон.
Ето, още едно листо се отронва. ...
680 1

Приятелство

Приятелство
Приятели, приятели, как да ви го кажа?
Дали ще имам сили това да ви разкажа?
Заминавам в три часа и решила съм го вече:
да ви кажа сбогом днес, ще пътувам надалече. ...
1.2K 5

Разтваряш в белотата мойте рани

По-мъдър си и все така могъщ -
разтваряш в белотата мойте рани.
Едва отрекла се от обичта - и изведнъж
тъгата в мен стопяваш - като лани.
И пак снежинките, завихрени от танц, ...
1.1K 23

"Сама на света"

Морето бурно е и тази вечер,
вълни разбиват се със сила във брега.
Попива пясъкът сълзите ми горещи,
изписва името ти пак една звезда!
Прегръща мрак самотното ми тяло, ...
1.1K 3

* * *

Срещнах те, съвсем случайно,
крехка, нежна и красива,
очите ти бяха жадни,
жадни за любов.
Заговорих те, съвсем случайно ...
754

Дъх

Отдели само дъх ти за мене,
отпусни се, стремглаво сънувай, мечтай...
От твоя дъх отдели се за миг,
после пак вдъхни го - и се познай!
Аз не те познавам, ...
2.1K 15

Ще те нарека...

Ще те нарека любими,
ще те нарека
моята добра молитва.
Светлопис по моята душа.
Господ ли те е изписал!? ...
1.3K 12

Невъзможно

Спри се – не можеш да ме имаш!
От доста време аз обичам друг.
Но ти това не щеш да чуеш,
за словата ми оставаш глух.
Спри се – отново аз не ще съм твоя, ...
733 2

Недовършено 5

Недовършено 5
Шепнат листа и ги гали Луната,
избледняла - няма позлата,
и нежността ръка грубовата,
задушава. Да, самотата... ...
638 2

Туй така си е от веки

Всичките мъже са мераклии
да ударят няколко ракии
и хвалбите са им тъй големи,
в миг изчезват всичките проблеми.
И ракия, водка се налива, ...
877 8

поредното тъпо стихче

Дъжд вали
Валят сълзи
Последен на спирката стоиш
Дъжд вали
Валят съдби ...
1.3K 4

Събудени очи

Мои мъртви сънени очи,
мои мрачни фанатици,
мои бледи, восъчни светци,
кривнали от времето встрани!
С колко багри, звуци в полутон, ...
786 15

Незаличима следа

И пак до теб се будя,
моя неизплакана
с пречупено крило, мечта.
От натежали за обичане,
с луни от сребърни сияния, ...
886 19

Счупено огледало

Да бъда себе си, да бъда харесвана…
Да бъда себе си…
Да бъда сочена с пръст… Ще бъда себе си...
И какво от това…
Пак бягам, Крещя, Потъвам, Изплувам… ...
1.1K 2

Моята сълзичка

Измъчено, бавно, като през окови,
самотна сълзица проблясва за миг,
а другите - също за поход готови,
спотайват се тихо, задавени с вик.
Откъсва се с мъка и кротко се стича ...
1.1K 4

С катрана ги отрових...

Косите, стигнали до
кръста,
ги отрязах.
Цветът славянски
със катран затрих. ...
1K 6

Подари ми огледало...

Ще ми подариш ли двойно огледало,
със прозрачни, кристални стъкла?
И едно стоплено одеяло,
в което да се сгушвам през нощта?
- Защо ти е такова огледало? ...
1.2K 2

Самота

Отново съм сама,
отново плача, обляна в сълзи,
отново ме боли.
Отново гледам света студен
с поглед замъглен, ...
768 3

Напразно

Напразно
Защо ли днес напразно се гримирах,
гримът ми на сълзи изтече,
какво очаквах, не разбирам,
от моето изстрадало лице?! ...
697 2

История на цивилизацията

Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото, ...
783 1 10

Утре

Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.
Но утре идва и минава, ...
901 2

Есен

ЕСЕН
Как искам пак да дойде есента
и пак да тръгна без пътека, сам.
Върху килим от паднали листа
да се изгубя в този свят голям. ...
829 6

Имах те

Раждах се в плътта ти, във зениците.
Азбучно след всяка „смърт” възкръсвах.
Докосвах земята, пикирайки с птиците,
облечена безсрамно в пръстите ти.
Силата, че бях избрана. Знанието, ...
1.9K 14

Ще се изселя някъде в балкана

Ще си отидем ние.
И гнусливо
потомците ще ни обидят паметта!
Ще казват,
че сме били фанатици, ...
1.6K 36

На камъните черни...

Седнала на камък черен,
по-черен от нощта,
тя стои и плаче -
проклина своята съдба...
Очите към небето се извръщат, ...
1.1K 2