Стихове и поезия от съвременни български автори
Дари ми вяра
сложи ме под стъкло,
обгради в диаманти мечтите ми,
предпази ме от зло!
На пиедестал божествен издигай ме, ...
Детето с чистите ръце
цялата му същност нека прекроим;
съвестта ни после пак ще е добре,
но не и детето с чистите ръце!
Във мръсотията на нашите очи, ...
Сълза
жадно като пареща сълза.
С лекота разтапя се в деня,
както се разтапя сълзата във дъжда.
В деня се носи тишина, ...
Спомен за глашатая
ще ви излъжа, ако кажа честно.
Разбирате ли, бил съм много малък
и ме е страх да не направя грешка.
Но още помня улиците прашни. ...
Устремът на поета (ІІІ)
Поетът дръзнал бе да види
море от тайнства, ясен друм,
потънал в черните вериги
на бляскавия, тайнствен ум. ...
За да се роди
на смълчаните спомени
в дистанцията на онова мъртво отчуждение,
с което се опитвам да прикрия
притаеното вълнение, ...
Да живееш с болката
Не искам вече да е вътре в мен
Но винаги за утре го отлагам
И лъжа че не съм във плен
А тя е там мачка и поглъща ...
Красота
стоеше силуетът на съдбата!
В клепачите на детето сънливо
я имаше свободата!
В безкрая на синия простор ...
Ще ме чакаш ли...
Ще ме чакаш ли, когато наранена
бягам и не знам дали да спра,
ще ме чакаш ли, когато, притаена,
любовта ми плаче в самота?... ...
* * *
в очите ми стопиха се мъглите.
В очите ми потъват всичките лъжи
за туй, че съм или ще бъда... Късно е.
Ръцете ми са рани - от калта, ...
Да хапнем нещо сладко, а?!
Не мисля за себе си - не мисля за тебе,
"примката" стяга сякаш трахеята,
омерзен, осквернен - непотребен,
влача крака по алеята... ...
Споменът, който ти не даде
Поглед празен там се лута!
Настръхнал си от студ
или пък от страх!
Къде е този, който ми ...
За Човека...
запълвам пясъчника свой,
за украшение със чиста съвест,
държа юздите си на впряг
и дъх не мога даже да поема, ...
Настроение
Пълнолуние.
Небе - безмълвно.
Пустота.
Душата - гола. ...
Изповед
и от слънчевия лъч, обагрен с нежност.
Във дъгата феерична,
дето гали твоя взор, съм.
Може би съм част от вечност, ...
Дано...
Луната свети в непрогледната нощ,
сълзите ти капят по острия нож...
Мрак обхваща сетивата,
а капките кръв се разбиват в земята! ...
от зала
Бебето се ражда
сляпо и гасне без
надежда за спасение!
Вселената е гадна ...