Стихове и поезия от съвременни български автори
Искаш да простя
и аз бих искала това,
но силно ме заболя
от твоята лъжа.
Искаш да простя, ...
Старецът Бък
Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек... ...
Мечтите с "кръв" се плащат...
Разкъса ризата животът ми,
размаха своя зъл камшик
и изплющя със него грохотно,
звукът му сля се с моя вик... ...
Черно и бяло
един с друг според интереса прикриваме.
Затова, може би, в душата
през цялото време властва сивият.
* * *
някъде в миналото там остават.
Даваш всичко от своето същество,
за да получиш поне мъничко добро.
Но за теб нищо не остава, ...
Приятел
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости! ...
На 30-ти в 03 часа...
между сега и преди после?
Стрелките със нахална сигурност
напред политат безкомпромисно.
Изгубих част от себе си във час, ...
Вълнувам
с твоите очи.
Аз се вълнувам, когато смъртта
след мен върви.
Аз се вълнувам, дори когато ...
Колко малко…
Колко малко ти е нужно да го разтапяш нежно?
Колко малко ще ти трябва в шепи да го побереш?
Колко ли ще струва със своето да го събереш?
Колко малко ще поискам за ръце да се държим? ...
Човекът от "Четворката"
и все така някак отнесен.
Спи по кашони, рови в боклук,
но някак не е клошар, а е друг.
Години минават, времето си лети, ...
Стига толкова
Не искам душата ми повече да си спомня за теб.
Задавам си въпроса - кога ще спра във всяко
мъжко лице да виждам теб?!
Стига, не желая повече да ме боли от спомени. ...
Сказание за чистата сълза Песен - VІІІ
Белият град беше крепост велика,
център на древна култура и бит,
светла надежда, от камък обвита,
дом на народ работлив и честит. ...
Ненадейно
и пламна любовта в нашите души.
Щастието във тебе аз открих
и дните ми със тебе аз броих.
Пепелта във огън ти превърна ...
От другата страна на хоризонта
Момичето се гушеше като дете в прегръдката на нейния любим.
Нежно вятърът погалваше златистите й коси, които от лицето й сияеха.
Момчето влюбено се взираше в нейните очи, като сгушени един до друг оставаха.
Те отиваха на този х ...
Експеримент
далеч от полетата на виденията,
зад планините от сънища,
светът съществува непредсказуем.
Как често протягам ръце ...