Стихове и поезия от съвременни български автори
Да оживеят за миг поне картините!
рисувам теб и любовта...
Намирам пътечка до сърцето,
следвам я... Тя е моята съдба!
С пастели рисувам върху твоето тяло! ...
Бяла пролет в очите ми тайно наднича...
Ще те моля, не искай на теб да приличам...
Мойта кръв като бясна река непокорна е!
В тиха истина свойта гола душа аз обличам...
и криле й рисувам - ветрено дива и волна е! ...
Остатъчно
Аз не веднъж със него си говорих.
Изписаните думи прозаични са,
потънаха в очите ми... по обед.
Заседна и последната ми нафора ...
История за омагьосаната книга
Няма да чета аз книга.
Искам само да играя.
Нищичко не ща да зная.”
Мама даде ми книжле: ...
Любов
Ще те обичам - ей така, по навик,
и пак, напук на всяко твое сбогом,
ще влизам нощем тихо в съня ти,
ще се усмихвам, хайде - устои ми... ...
Проклятието на сластта
и аз потънах в сластен мрак,
хиляди проклятия не ми простиха
... и ме заклеймиха пак.
Забравих съвестта си у дома ...
Аз или тя.
Вечер е.
Пак съм сама.
А ти си с нея, знам.
Ще се върнеш ти на сутринта ...
Любов
мечтите ми безсънни се люлеят.
Във люлката на твоята усмивка
мечтите ми вълшебна песен пеят.
За спомените ни красиви, ...
Когато си далеч от мен
далече съм от себе си.
И няма нощ, и няма ден,
и няма ги вълшебствата.
И всеки миг без теб е нож, ...
Има ли те?
Или те измислих?
Още вярвам в чудеса.
Моля те,
ако си истина, ...
Напразно очакване
(посветено е на майка ми, след смъртта й)
В душата ми отеква тъжен звън,
а болката засилва се отново
и споменът, по тебе спотаен, ...
Когато си отивам от света
едно аз искам само...
Да пипна пак чужда жена,
без мойта да узнае...
А де да можех, не само да пипна... ...
Момичето с тъжни очи
в очите дъгата блести,
но гледат те тъй унесено,
сякаш, че нещо боли...
По миглите слънцето бяга, ...
Не ме чети!
Не ме чети, и днес е болка.
Не ме мисли! Аз още съм сама.
При мен очите си не спирай,
от слепотата ...
Бананова република
с латино сериали
се "ограмотява",
току-виж сме станали
"бананова" държава!
Нежна брезичка (Из „Животът, какъвто е ...")
Нежна брезичка
ражда от листата си
слънчеви лъчи...
Болка
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди - ...