Стихове и поезия от съвременни български автори
Животът ми, "небостъргач" е...
Животът ми - "небостъргач" е,
а аз, нищожен, гледам от основите...
Величествен, студен, като палач е,
събрал, на хората тревогите... ...
А аз отдавна, всъщност... си заминах
Цветята от предишната умряха
само след ден. Погуби ги грехът
на мислите, които в мен валяха.
Несресана съм... Даже нямам грим... ...
Реалността "Тук и Сега", ad hoc
(с оглед на случая), е толкова различна,
колкото много са консенсусите лични
във всеки споделен "мисловен кръг"
със своите културни суб-традиции... ...
Защото не знам как да живея…
искам да отрежа косите,
да прекърша мислите.
И да ме боли -
толкова красиво. ...
В сънища бавно се стапя душата
В сънища бавно се стапя душата
и мисли се мятат на бели крила,
високо нагоре и ниско в земята
уморени почиват в прах и мъгла. ...
* * *
за да се завърнат с бъдещето на децата.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри, по-богати.
А всеки ден чертае хиляди съдби ...
Аз зная!
истината все пъпли във вените ми;
някой път я гоня, не желая
погледа ми светъл да очерни.
Виждам мръсния прах под снега, ...
Болката на времето
тегне в съзнанието -
смазваща същността ми
с болката на времето.
А тя е родена в ...
Осъждаш ли ме?
Но виж, че вън е бялата луна
и тази нощ ще е съдбовна,
недей мълча във сива светлина!
Целуни на часовника стрелките, ...
Ръцете ти
разказват ми нечувани мечти,
събрали нежност и копнеж безкраен
в годините, като безмълвен вик.
Ръцете ти са орбита, в която ...
Истини
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини. ...
Разкодирано
Танцува душата ми лебедово езеро...
и скрежът по върха на пръстите ми...
бързо се топи..
Целува самотата ми дивото, непрочетено... ...
Скрита
не казвам нищо, скривам се.
Тъй както охлюв крие се от страх,
така стаявам се в черупка аз.
Нима превърнах се във плужек ...