Стихове и поезия от съвременни български автори
Влакът на живота
наблъскани в купетата, мълчим...
Вятърът по коридорите разнася
засъхнал спомен на битие без грим...
А пътят е оглозган от обрати, ...
Черни щъркели
Разцъфнали дръвчета по градинки,
защото мартенските студове,
ще ги превърнат в падащи снежинки.
Не искам Слънце да гори... ...
* * *
... НЕЖНА ДУМА - ... и макар една, те облива мека, друга ТОПЛИНА!
... СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ - ... и единствен да е - с ярка ласка - щедро пръска СВЕТЛИНА!
... СТРЪКЧЕ ЦВЕТЕ - ... крехко и само, гали срамежливо в своята нев ...
синини
пред себе си,
пред теб,
пред думите
остават синини ...
Престорен смях измъчва ви в тъгата
неуморими крачите във своите води
и даже в черно - гълта ви тълпата,
а душата ви загнила е, уви.
Държите страшно много на фасона, ...
Самота
Сутрешен вестник, кафе, самота...
Утихна спорът, времето спря.
Таванът натежа от белота,
въздухът свърши, свещта догоря. ...
Дали и е лесно на луната?
да чака всяка вечер залеза
и за една красива приказна целувка
след миг да се прегръща с тъмата!
Красив и тъжен е залезът, ...
Завинаги
на края на света,
след времето,
когато сълзите са замръзнали и не капят.
Искаш ли да чуеш какво шепти там... ...
Анамнеза
Жена съм -
шик, с модерен силует и сексапил,
нежните ухания обичам
и песните на трубадур. ...
Не мога да те имам
че може утре от мен да си отидеш.
Страхлива бях и подла бях,
затуй, че исках само да те имам.
Кръщавах те с различни имена ...
Изповед
недопустимо е
и напълно необяснимо,
как допускам да се случи това,
защо от огъня не се отдръпна сама? ...
^ ^ ^
посвещавам това стихотворение на 9-мата
трагично загинали във влака София - Кардам
Линия. Влак. Спокойствие.
Но ужас сменя обстановката. ...
По звуци и по звън в зора след залез
Безсилие
на земята спуснах се сега,
опиянен от синевата на водите,
пленен от зелената и красота.
Хората във своите черупки са се свили, ...
Спомен-огън
След годините, бясно пречупили
всяка жива искрица в душата,
мойта болка за миг бе изкупена -
тебе срещнах! Събра ни съдбата! ...
Състезание
един след друг препускат няколко коне
и всеки носи някакво послание,
в галоп се задминават към твоето сърце!
Напред е първият: "Без него аз не мога!", ...
Душата ми е мъртъв вятър... (Из цикъла "И падна мрак")
И... Хрип в гърдите...
Дъх!... Болезнен!...
И писък, който замълча!...
Умря във ужас... безполезен, ...
Празно
в още една самотна сутрин
в едно празно легло.
Никой не ме чака.
- Добро утро. ...
Хиенично
(Посветено на Хиената от Френда)
Библията е противоположност
на изтънчения светски ум,
обобщаващ многосложно ...