Стихове и поезия от съвременни български автори
За поетите
Признавам си честно, с ръка на сърцето,
че в себе си нося душа суетлива
и тайно се надам след време "Поета -
за мене да кажат - бе той!" Но едва ли! ...
На една китара
откъде дочух този стон печален,
от ъгъла, където в самота
една китара спи съня прощален.
Но кой си ти? ...
Искам
как искам да те прегърна
да погледна в твойте очи
да кажа чакай ме поспри
в сърцето ми си ти ...
Чрез теб... през мен
Сълзите си къде ли скрих?
Усмивката... и нея я забравих...
като пропъдена искра сред тъмен щрих.
Земята търся под нозете си безстволни ...
Пародия на "Вот на недоверие"
пак издигнаха трибуни...
и от махалата
не тръгнаха с тайфата...
Да живее рокендрола ...
Човек се бори...
Човек се бори докато е жив
с превратностите на живота труден,
а той понякога е сив,
понякога - красив и чуден. ...
История
да ви разкажа история една
за смел народ
със страшно труден живот?
Аспарух началото слага ...
Прудължение с кратку убяснение
Спрети моля да мъ кументирати!
Ужким саму наминавъти,
но ишмари пускати ми изтимаро.
Ей я, вчера булка Ренка, ...
Намерих те
Намерих те в една сълза,с години молела за мене,протегнах влюбена ръкаи спрях забързаното време.
Превърнах сивото кълбона мрачното ти ежедневиев усмивка и събрах в еднонадежда, обич и дове ...
Раздадох се
Раздадох се, а никога не се събирах,
докрай продадох си мечтите,
давайки, се чувствах силна,
а всъщност слаба съм била! ...
Разбутах гнездото с отровни пчели...
Разбутах кошера с отровни пчели,
готова да поне безмерно да боли,
но сякаш не бях меда, за който мечтаеха,
несподелени мечти край мене витаеха! ...
Анимализъм
във вашия изкуствен свят,
където кравите са голи,
а с млякото си ви поят,
където тиквите царуват, ...
Да вървя
през които съм тиха,
сама...
Негативи от истини трупам
и... ...
Жесток си, Господи
Защо им взимаш душите?
Защо е толкова зле сътворена тази твоя Земя?
Защо няма ред във смъртта ни?
Защо се ражда детенце със сърдечен проблем? ...
Лодка в океана
Животът ми е
лодка в океана
и люшка се от сутринта
до здрач, ...
Обичам мълчаливите мъже...
които с малко казват много,
вървят без страх над пропаст по въже,
с очи от лумнали огньове...
В душите им - поникнали цветя, ...
Завръщане
не огнена или пък вихрена,
вървя от началото на края,
сатенено стъпвам по пътя в безкрая.
С теменужен воал е покрито лицето ми ...
Присъствие
Вчера, днес, може би утре...
Спусках се по снежна писта...
Слалом със препятсвия ли...
И за скоростност ли... о, не, не... ...
Предпролетно
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе. ...
„Mалки разтварящи се споменчета бели”
Стени разплакани крещят
От ужас
Тихо се спотайват тайните ми
Принудени ...