Стихове и поезия от съвременни български автори
Мило дневниче, здравей!
... безпощаден – и човечен, мрачен – или тъй красив,
своя ден, щом седна вечер, го записвам с благ молив,
шепна с буквичките дребни мило дневниче, здравей! –
абсолютен непотребник! – спрял на варненския кей, ...
Апева „Студио Х“ 5
О, д и м е н о б р а з,
с коси – порой,
у б и т е
к а ж и ...
Виртуален свят
Душите ни са болни от тревоги,
скимтят като отхвърлен, скитащ пес,
треперещи от студ и изнемога.
Душата е искрица светлина, ...
Последната троха
Мечта си имам мъничка една
от времето на майчината пазва –
светът да бъде бяла тишина
и никой никого да не намразва. ...
***
Студено и мрачно, вятърът брули..
Главите хората свели, все някой ги хули..
Замислено лутат се, от глупостта уморени.
Душите си свили, в тъга потопени. ...
Край нозете ви сгушена. В ниското
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...
Момичета, от други свят дошли
... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли – и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки? ...
Дребни нещица
Все още съм неопитомена,
а моят ден към заника върви.
Дали ще ми остане малко време –
за да нагазя в росните треви, ...
Изкуствен интелект (ИИ)
Не стигат ли начетеност и чар,
изкуствен интелект ще ги допълни –
с ИИ съм абсолютен техничар.
ИИ ще ми подскаже такт, галантност ...
Размисли по време на партия шах
Подреждаме за битка фигурите
черно-бели.
Дали в живота правилно разбрах?
Войните водели се със стратегии. ...
Пътека
необъхтана пътека.
А по нея ний с жената
криволим полека-лека.
Ту ще камъче настъпим, ...
Сълза
... вървеше икиндията тъй бавна
през дворчето със старата липа,
че кучето по мен дори не лавна! –
изтръска три бълхи – и пак заспа. ...
Апева „Студио Х“ 4
С шал на лалета,
врата обвил,
от пръсти
с л е д и ...
Че пролет с лято в тебе има
и зимата не ще е зима,
че пролет с лято в тебе има
и винаги си с топла песен.
Че пролет с лято в тебе има - ...
Как преживях Коледа
Правя вино, варя ракия,
тъпча в буркани всякакви салати -
краставички, камби, зелени домати.
Никога не оставям моя дом ...
До другия Живот
Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим, ...
Родина
... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига, ...
Ще се срещнем
след мъглите и зимния студ,
Ще потъна в очите ти сини,
ще се срещнем отново пак тук.
Във душата ранена цигулка, ...
Пукал
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...
Самотяга
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея. ...
Автограф
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.
Разпиши се върху мен. ...
След праговете вярата се мъти
понеже се научих да си тръгвам.
Аз цял живот вървя по дълъг път
след влюбените пориви за сбъдване.
Във стаите и хладното легло, ...
Народът ще си чака
се мъдри отколе народната палата,
в нея, като ято вранови птици
се разхождат важно разни политици.
Едни от трибуната по микрофона грачат, ...
Илюзия за дом и топла супа
... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни, ...