Стихове и поезия от съвременни български автори
Диамант
Пиша, задрасквам, пиша, задрасквам пак,
закъснявам...
По магистрали и пустини да те търся,
няма отново да се откриеш пред мен. ...
Сива палитра
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...
Жената в огледалото
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото, ...
Семеен албум
... в горчивото пладне на моя живот,
поседнал на прага на дългата зима,
разглеждам в албумите челяд и род –
и става ми светло, че, все пак, ме има, ...
Огледалце от стената
кажи, какъв цвят ми е душата?
Може би я виждаш бяла
или пък е черна цяла?
-Ей, как искам да ти отговоря ...
Свят без Поети
.
.. в дълбоките недра на Вечността, съм сигурен, цари голяма скука –
там няма нито книги да чета, ни изворче в съня ми ще бълбука,
там сенките на скъпия ти род край теб ще отминават – непознати, ...
Очите ти са мое огледало
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах - аз от старост!
Вретеното на бързите ми дни ...
Първоаприлска лъжа
ще се разделим на два отбора.
Изкусно ние ще излъжем отрано
мама , тате, баба , дядо.
Първи април е хайде да излъжем, ...
Огледалото и времето
огледалце, с теб ще споря.
Цифрите… не са най-важни.
Искаш ли да поговорим?
Времето, което беше? ...
Най-лошото момче да те обича
… аз някога бях лошото момче, в което ти безпаметно се влюби,
и позволи му – да те завлече! – в горите със светулкови коруби,
в зениците ти – в синята им глъб, да чезна из Господните недели,
и да забравиш мировата скръб, която във пространствата се стели, ...
Феерия на пролет
и искам да прогоня самотата.
Обичам на децата нежността
и на тревата крехка аромата.
Обичам изгрева на пролетта ...
Късметлия
С мен ходи яка девица.
Шоуто почва оттука-
аз съм егати боклука!
Пък за девойката млада ...
Пред себе си застанал съм отново
и гледам се със болка във очи.
Без смисъл в случая е всяко слово,
защото ти си аз, а аз съм ти...
Но чувствам се виновен много тук, ...
С крила от звездна красота
Навън се спускаше нощта
с крила от звездна красота.
Навън изгряваше луна,
мълчеше странна тишина. ...
Моралът - образУвание
изпити - вземах ги от раз,
за да напиша тези строфи,
години дълги се подготвям аз!
Къде е тънката уловка, ...
Солен изповедник
Будувам, а вятърът свири.
Отмина безследно самотен каяк.
Студът към дома ме натири.
Ще свикна, си казвам, ще се примиря. ...
Един варненец в София
... пролетта във „Младост 4” се изсипа изведнъж,
с благо вятърче проветри гардероба ми на мъж,
хвърлих шапка, шал, кожуси, скрих сетрета и палта,
взех на две девойки – руси, стихчета да им чета, ...
Зов за пролет
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
Вали дъждът
Да плаче Господ, зарад нас!
Че чужди вълци тялото ни ръфат
и утоляват жажда, глад и сласт!
Вали дъждът, вали не спира! ...
Моята обич, моя живот…
На майка и дъщеря…
Никога не съм се чувствала така силна,
както когато съм била в обятията ти.
Ти си моя роден дом, моя сладък дом, ...
"Празното място" - dark poetry
На тежката маса подреждам най-свежите рози,
прибутвам огромния стол педантично до нея.
В кристалните чаши наливам червена възможност
обич да трепне в сърце и да искаш пак да налея. ...
За предпоследен път...
" Прекрасна си, вълшебна моя нежност! "
и утре ще е същото, така -
за предпоследен път ще е надеждност.
За предпоследен път и вдругиден ...
Огледално
вперихме със теб очи.
С желанието да се видим
или познаем, може би.
– Аз ли съм? – това се питах. ...
Той напомня море
със обветрени длани и напукани устни солени,
с разярени вълни – исполини с изопнати рамене
и с утринни па́ри от водорасли зелени.
Той усеща, подобно на риба, как брегът го влече, ...
Буден бъди!
Израз модерен, пожелателен…
Предпочитам да казвам ”Бъди силен!”
в това време предизвикателно.
Кажи ми, как да бъдем позитивни, ...
14+ Направих огледалото на сол
до друго, малко счупено парче.
С надеждата, че може би е спряло
времето на моето лице.
Не беше спряло, никак, а напротив, ...
Молитва за моето момиче Влада
Тя е много красива, щом се барне със бялата рокля,
и надене – за мен ли? – прозирния клин от ликра.
Много искам в дъжда от глава до пети да я мокря! –
да се нежа край нея – и във нейната Обич добра. ...