Стихове и поезия от съвременни български автори
Алтернатива
... преди да хлътна в ледената угар, Бог светъл път пред мене очерта –
алтернатива просто нямах друга! – освен да мина с песен през света,
безхлебен, леко трезвен, безпаричен? – навярно ще напусна този свят,
но пък щастлив, че всекиго обичах, и го обичах! – като роден брат, ...
Не бъркай локвата с бездънна яма
които, всъщност, са миниатюрни
пред истинските важните в света,
пред истинските късащи сърдечни струни...
За дребни сметки от един бюджет, ...
Армаган
Тя ме прави дармадан...
Явно, моята покупка
сякаш ми говори :,,Чупка!"
Аз обичам си жената. ...
Нескромно
с творбите на колегите - поети.
И… тази нощ… аз почнах да чета
поредица от хубави сонети.
Поспрях се на конкурс - с огледала. ...
Птича песен по изгрев
... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад,
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих,
небесен хляб от фурната за птици ще натроша в нетрайния си стих, ...
Всичко в мене е любов
но аз обичам пролетта.
Във листопада има цветове,
но ти си в моето сърце.
И есенното слънце е прекрасно, ...
Днес никой няма право да се сърди
Върху тревата облаци пасат.
Добричък вълк похапва мед от грънци,
а мравки от капачки дом градят.
Ловуват раци мишките - рибари. ...
Чудо
Ей тъй,
Да седна на една скала,
високо над океана
И погледа ми във безкрая ...
Женицата с най-тъжните очи
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем ...
***
Толкова остава за обичане.
Твоите цветя увяхват, мамо.
Жизненост от теб ли са извличали?
В чужди клони вече е загнездил ...
Девет години
две години някак ги преживях.
Две години се молех, за прошка,
две години безгрешна живях.
На третата, напуснах работа, дом ...
Клоунада
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
Огледало
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.
Посягам към стената огледална- ...
Колко много ми струва
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.
Щом те видя подскача ...
Чакам следващите 100
... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,
тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,
със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,
бях си луд за три околии с прилежащите селца, ...
Оптимистично и поучително към скептиците
с грозно остъклените балкони.
Въздух мръсен. Мъгла и студ.
Опитвам се, тъгата да прогоня.
И огън да запаля във очите ви. ...
Образ в и пред огледалото
в тихата вечер,
на мислите свои,
аз съм диспечер.
Кои да пусна? ...
Ах, каква беда
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...
От другата страна на огледалото
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...
Кварталната клошарка
припява тихо песничка една.
Количката си с отпадъците тика,
загърбила и грижи, и тъга.
Тя винаги учтиво поздравява. ...
Непукист
защото съм млад.
Мои са време
и целият свят.
Животът ме дърпа ...
Ще ти се прииска да я цункаш
порода непривличаща животнолюбци,
че в този свят чаровен и измамен
те търсят си да гушкат все сладурци...
А моят е... хиена на петна... ...
Хлад
Живакът в уреда край нулата се гуши.
От север остър вятър реже, Зимен сън
селата сякаш спят, комините им пушат ...
А в градовете ни комини не димят - ...
Събуждане
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...
Летен текст
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
Лятото понесло тежка задушлива мараня, ...
Разплетачката на дантели
Седи.
Разплита си чорапите.
Защото друго не умее.
На всяка власт ...