Стихове и поезия от съвременни български автори
Вяра?
в хората, в света...
Аз нямам Вяра в теб,
аз вярвам в единственото нещо, което не ме е предавало -
СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ - ...
Аборт. Unborn again (абориген).
Ти си жива.
Аз съм още труп.
Звуците на щракащо огниво.
Ти димиш. Фитил. ...
Признание
все аз съм най-добрия,
все аз съм победител?..."
Ивайло Вълчев
Разказвай ми за себе си, лъжи ме, ...
Любов като... шахмат:)
Понякога, невинно уж, играеш с мен шахмат,
безжалостно поставяш мислите ми в „мат".
„За да не ти омръзна" - изпусна се веднъж.
Е, освежи ме малко този искрен дъжд. ...
Тъжно сърце
и се любувам на красивите звезди,
плаче в мен едно сърце
и пълни със сълзи са две очи.
Затворени между четири стени ...
И няма "Повече не мога"!
Така злувещу са й ублещил...
Ут отврат или ут купньеж
ми й зейнал кат` портал насреща?
Нидей така, младежо, чи мъ й страх... ...
Колко пъти
разсече с меч сърцето ми,
колко пъти тъгата
се изписа на лицето ми?
Колко пъти тайно плаках ...
За живота и смъртта
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава... ...
На Цвети
по стиха й – „ Винтонарязано”
Със вик отново се роди!
Във стих.
И всеки стих по–силно би го жегнал - ...
Вече не
от болката,
ако я чувствах.
Бих се страхувал
и от теб, ...