Стихове и поезия от съвременни български автори
Колко е трудно понякога...
Когато виждаш, че от онова, от което се нуждаеш, само боли.
Колко трудно е понякога да си кажеш - не издържам?
Когато виждаш, че душата ти на адски огън се пържи.
Колко трудно е понякога да си кажеш - не искам? ...
Душица
Нищо не разбрах, защо ли полудях,
искам аз да ви напиша за мойта мъничка душица.
Тя е мъничка пчелица, непораснала дори,
не знае как и да полети, ...
От суета
Самотен, скучен ден
и скука чак до кости ме пропива,
за мигове изминали тъжа,
ах, искам днес да има пак такива!
Къде са моите приятели сега? ...
След години
След години, когато вече ме няма,
потърси ме във ручей пенлив.
От водата отпий, за мене спомни си
и така аз ще бъда щастлив. ...
Две вълни
в необятната просторна шир.
Къде забързани отиват -
бягат, блъскат се безспир.
Две вълни прегърнати пътуват, ...
Цвете от порцелан (Из "Животът, какъвто е...")
бе като цвете
от древен бял порцелан...
Дяволе, твой съм...
Безвремие (хайку)
две луни се целуват.
Спомен за вечност...
Измръзнали души
Усещам те така, че се съживих в облаците на изживяното.
Измръзнах от любов, да усещам как треперя на глас, а часовете летят като песен.
Душа от птичи мисли се прониза в душата ми.
Прерових те, намерих те, усетих те с върха на устните. ...
Пол и характер
в него са заключени всички възможности.
Той може да стане само това, което е.
От жената можеш да направиш всичко,
каквото поискаш, докато на мъжа можеш ...
Самотен лебед
в езеро пропито от тъга.
Всеки ден се молеше без глас,
някой да и подаде ръка.
Този накой появи се ...
Обичам дъжда...
Той измива следите
от тъжни лъжи,
от неочаквана злоба,
от пропуснати срещи, ...
Тъга
в утроба майчина - ковчег,
отиваше си не навреме - Ти, мъничък почти човек!
Да си ми щерка или син, не мога да ти купя дрешки,
щом акушерка ти е СМЪРТА! ...
Казвам - Не!
когато казах "Не"!
Пречупих се порядъчно, пластична.
Не оставих никой обиден да се прибере!
Не те предадох! ...
От старост умират...
Прохождащи умират,
освирепели
срещу мизерните си пенсии.
Да бъде или не!
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера, ...
Пътят на един човек
всеки търси някаква публичност.
Място за изявата една
за възкресение на старата душа.
Родиш ли се и имаш цел, ...
Китара без струни
Няма смисъл от лъжите вече.
Не те обичам аз, човече!
С одеялото на спомените те покрих,
от съзнанието ми те заличих, ...
Бездомно слънце
търсейки любов и топлина…
Има пъстри очи като на детето,
мъчи се със своята съдба!
Сломени спомени от лъчите му се спускат, ...
Надежда в безнадеждното
Пясъчният часовник многократно обръщтах,
но Тебе те нямаше пак и пак...
А сега ти си тук - жив и здрав, невредим.
Не се престраши толкова време, ...
Оцеляване в цвят маскировъчен...
Бяла душа като сняг.
За бяла принцеса бяла приказка,
пръснала бяло добро по света.
Бяла нежност във бели одежди. ...
Празнично
като червило на проститутка
ярко и размазано
крача си по улицата
и се усмихвам ...
Движение и Свобода
С делата си Ботев и Левски
и всичките спътници редом със тях,
вървиме бодро и пееме песни
и мечтаем за техния свят! ...