Стихове и поезия от съвременни български автори
Миг
Мълчи сега!
Не казвай нищо,
не разваляй мига!
Той е пълен с красота. ...
нов диалог
Кого би могло
спокойствието да убие?
Откъде да знам,
нали към това се стремим. ...
От мен за теб 2
Обичаш ме и искаш аз да тъна във разкош.
Това, че бедна съм, дори не те смущава.
Това, че бедна съм, не те ли притеснява?
И измежду всичките богати дами ...
Исках...
Вместо него докоснах аз Ада.
Поисках да вкуся живота - без край.
Вместо него - тъга без пощада.
Поисках да плувам в кристално море. ...
Виж
Погледни в какво превърна ме ТИ!
Гледай!
Виж, как сърцето спира... виж как умира!
Виж! ...
Да може да си всичко
аз ще те изпея.
Да може да си хладна есен,
аз в дъжд ще се разлея.
Да можеш да си филм любовен, ...
Отново
агресията в момента не е излишна,
някой в мен казва:
-Не. Спри!
нещо в мен казва: ...
Някой ден ти на мен ще приличаш
Смъртта на мечтата
една ранена, плачеща мечта.
Задуха вятърът на отчаянието
и все по-силно заваля снега...
Аз дълго търсих я и дълго плаках ...
Излишен
да ме превърнеш в твоя робиня
но не знаеш как да ме раниш
аз не съм поредната просякиня
Любовта не искам да ми даваш ...
Копнеж по теб
Нощ - мравуняк от звезди
и е пълна пак луната,
но не си при мене ти,
а искам да изгоня самотата. ...
Любов или омраза
Разровиш го, а то пак гори!
Стих ли е да го препишеш?
Рисунка ли е? Покажи!
Любов ли е да го изкажеш? ...
На дядо
пак не забравяш за нас,
тези на земята
и в привидения и в сенки,
в забулената тишина, ...
Какво светът е?
Май едно кълбо е...
Погледнеш вечер -
а на сутринта се е обърнал...
Тъй, както се редуват плач и песен, ...
Промяна
- Добър да бъде! - за ответ.
Щастлива съм сега, и завинаги ще е така.
Единствена причина - това е любовта.
Стига толкова сълзи, проляти не веднъж. ...
Ще се превърна в...
две черни дупки сякаш във земята...
Безропотно загинали мълчат!
Не сещат вече студ, ни топлината...
Застинали, нетрепкащи уста ...
Неспособности
Мога да пиша
само за любов.
Мога да дишам
само в бял стих. ...
Самотният лъв
Един самотен остаряващ лъв
на слънцето лениво се излегна.
Бе нявга цар, бе свикнал да е пръв,
но всичко туй до болка му дотегна. ...
Не искам песни!
Честно ли е на обяд да те обичам?
Честно ли е вечер от теб да се пазя?
Честно ли е през нощта на теб да приличам?
Любов ли е, ако сърцето ти е ранено? ...
Ще забравя
Безмерно е това двуличие...
Лицето си към теб обърнах.
Шамарът бе... от безразличие.
Подхлъзнах се на твойта сянка. ...