Има много неща, които прощавах,
но едно-единствено не успях да простя...
Не получих любов, а докрай се раздавах,
докрай ръката ти стисках в свойта ръка.
Има много неща, които прощавах ...
Във тленната си красота израснах
и се превърнах в ален, чуден цвят,
и сякаш в миг с душата си се сраснах,
пред мен яви се нов, жадуван свят.
Преродиха се очите в зрящи, ...
Има притча на индианците чероки за двата вълка в душата ни
Разкажи ми, мъдрецо, разкажи ми,
онази мъдра притча за двата вълка,
които в един ден с нас се раждат
и живеят в душата ни в радост и мъка. ...
Понякога в мечтите си
аз виждам хилядите утрини
на своя безвъзвратно минал свят…
Обвити в мъгла, студено-преднамерена,
но твърде късно осъзнах това. ...
... Заради теб, всичко друго оставих зад гърба,
ти си момчето, което ми спира дъха.
Вече имам за кой да се боря,
вече имам за кой да живея...
Всяка нощ, откакто сме заедно, ...
Морно затварям очите и ето -
тихо заставаш до мене пак ти...
Да те докосна протягам ръцете.
Недей си отива, моля те, спри!
Ти пак изчезваш, желан и несбъднат... ...
Дойдоха мълчаливите ни дни -
онези същите, които ни притискат,
одрипавели от умиращи мечти
и убиващи ни, без да искат.
Говоря си до лудост - в монолог. ...
Нищо не казваш, какво се върти във ума ти?
Нищо не казваш, защо онемя тъй, без време?
Нищо не казваш, защо мълчиш без принуда?
Нищо не казваш, защо се отрече от мене?
Ти си мълчиш, не си вече същия. ...
------, прекрасно име носиш ти,
безумно силно те обичам, разбери.
Боже, прекраснен ангел си в нощта,
невероятната принцеса на деня!
-----, погледни ме с тези две очи, ...
Две ями към дяволски измерения...
Пропадаш в бездънни лъжи.
Докато политаш надолу в илюзията си,
така и не разбираш какво става,
докато не те заболи. ...
Светлината си отиде!!!
В началото вървеше той с песен,
пееше с глас и бодър поглед,
поглед, вперен в бъдещето през съдбата,
пееше той и бодро карчеше към своя пристан. ...
Питаш ме защо ли те обичам,
нали безбройни рани ми донесе?
Нали душата ми от теб е пуста,
защо тогава пак при теб се връщам?
И питаш ме мъже ли няма вече, ...
Звънят стъклата, потреперват,
шумът от разминаващите се коли
е вопъл, сякаш от ненамереност
на пътя, водещ ме към твоите очи...
Снежинките са бели, пухкави ...
Ангелът на похотта
В царството на мрачна красота,
изпълнено с болка и мъка.
Под нощното небе черна фигура се лута,
в света на похот е нечисти мисли. ...
Защо си толкова непостоянен?
За всичко ти си търсиш оправдание.
Нима не виждаш, че си странен
и чувстваш се като в изгнание.
Отчаян си. А животът ни е кратък. ...
Какво стана с нас... вече не зная!
Тук си, а всякаш те няма...
Една любов прекрасна, не искам да я губя аз...
Страх ме е и от самия страх, вече нищо не зная...
Какво стана с нас... има ли ни или не? ...
Защо са ми отломките от теб? –
на друга даде ти сърцето си!
За какво да съм със теб навред,
като вярно куче, което те следи.
Отдадох ти живота си и младостта, ...
Тя, (любовта) като вик на буря предстояща,
имам за нея думи необикновени, предрешаващи!
То (летенето) като стон и разплуто съзерцание,
и за него имам тъга, болка, спечелени мигновения!
И тъй, в затворен кръг душите ни се въртят, ...
Ще танцуваш ли с мен тази вечер?
Ще танцуваш ли, ветре, кажи ми!
Под беззвездното зимно небе
аз ти давам ръка - ти вземи я!
И реката, за нас, заледена, ...
Телефонът спря и сякаш с това животът ми замря.
За сетен път си тръгна ти, а аз останах сама с мечти.
Затварям своите очи, а там - друг свят, друго време.
Галя мъжките ти рамене и се наслаждавам на тях за миг поне.
Жадно с устните целувам от тялото ти всяка мъничка частица, ...