42 247 резултата
Забъркана във вещерски казан
е тази нощ, невярна самодива.
А ти от похождения пиян,
с изтъркани клишета я заливаш.
Не можеш се мериш с нея, не, ...
  300  10 
Така излизат мислите ми -
без разрешение.
И кой знае с кои се срещат,
а аз - в неведение.
Може би точно с твоите са ...
  487 
Мълчат мъглите, утринно мълчат,
прибрали в пазвите си нощни тайни,
опитва се да тръгне пак градът
по делниците свои обичайни.
Но не е същото, щом няма хъс ...
  1084  12 
Светът ми силно виртуален
е с доста синтетичен вкус,
но в чата разговор нормален
си е емоционален блус.
Денят започва – Тоти, как си? ...
  466  34 
/кръговратна танка/
Мълчат си, златни,
рибите на дъното
на язовира
до църква потопена. ...
  273 
Най-трудно се намирам в понеделник.
Денят е къс, нощта е поетеса,
а гайдите съвсем не са на Дельо,
излезли и не знаят накъде са!
След вторник си намирам първа трета! ...
  527  16 
Тихи облаци. Тъжно ръми.
Затварям очи и виждам Слънцето ...
и му правя в сърцето си дом.
  240 
Лукава, хитра – с хрисим вид
и рижа шуба – хубавица,
със спътник – Вълчо, вечно бит
и все пред празната паница,
цял ден кокошчици крадат, ...
  1199  12 
Под теб минава миналото: триумфи бляскави,
величави паради на суетата, победи опиянени
от могъщество, преди богатствата им да фалират.
Нали те въздигнаха да си свидетел на Историята?
Нима ще заплатиш, че си декор и сцена на живота, ...
  431  15 
Не мога вече да крия сълзите си.
Искам да ги видиш. Всичките…
Зачервени са от болка. Очите.
Но трябва да се държа прилично.
Не бива да се старая да плача… ...
  1250 
Не мога да обърна красотата
назад. Каквото е било - било.
Еднопосочна е на времето стрелата
на бъдещето бялото крило.
И търся я напред да я намеря, ...
  1050 
Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче – ...
  915  15 
Да, често пиша. Май съм си такава,
тщеславна муза темите задава.
Понякога ме шиба и с камшик:
Я стига дряма! Правя те велик.
И егото ми слуша я отрано, ...
  516  14 
Със залеза си Слънцето рисува
във облаците сиви есента,
но вятърът не го интересува
и в жиците си пее песента.
А уличните лампи закопнели, ...
  277  10 
Как се лекуват нанесени рани
по - спиралата на звездната
ми същност...Никой не ми пречи
аз самата си слагам спирачки...
Не търся, не питам - прощавам! ...
  565 
На Тони
Подарявам ти думичка. Само една, омагьосана,
с нея ехото вечности звънко и дълго разказва,
вместо гребен тя реши предзимния сън. Срещу косъма
и цъфти на сланата в студената, ялова пазва. ...
  1050 
Прозорецът е срещу мен,
като мен си има чаша
и като мен е задимен –
въобще, нощта е наша.
И аз мълча, и той мълчи, ...
  304 
Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко, ...
  1165  10 
Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.
Хвърли я, чуй жалейката! Веднага! ...
  1068  12 
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
  966  12 
Ноември има сивите очи
на облаци студени и намръщени.
Той винаги е тих и мълчалив,
а вечер спи в долапите на къщите.
Ноември е най-малкото дете ...
  855  20 
Звездите станаха твърде далечни
невидими граници над нас ги делят
очертават небето перести облаци
и със слънчев отблясък озаряват денят!
Но пушечни дири чертаят небето... ...
  769 
https://www.youtube.com/watch?v=IvUU8joBb1Q
Тъжен май че е Ноември,
Слънчо някак си се нерви.
Мисъл някаква зацъка
как да гоня тази мъка. ...
  253 
Родена съм да съм поет,
това ми отреди съдбата.
И съм известна с нрав проклет,
и хич ме няма по хвалбата.
Изписах страници безчет, ...
  779  16 
Да се разлее и да се унищожи
Да се върне и да се създаде
Да бъде или да не бъде?
"Тук по добре вече никога не съществувам" каза си тя
Докато наблюдаваше къщата с двора с розите ...
  412 
Събуди се луната и изгря,
до кръгло се протегна,
загадъчно в очите ти се спря
и ме погледна.
  255 
Има нощи като тази
Има нощи като предишната
Има нощи като следващата
Наливаш розе
Палиш цигара ...
  512 
От кухнята се носи мирис благ,
напомня ми за детството и мама.
Чиния звънва, пада стар капак...
Сънувам явно. Палачинки няма.
Очите ми – залепнали за сън, ...
  428  14 
Мечтите са от ангели пера,
които над главите ни се реят.
Едничко искам, свят да сътворя
с магическата пръчица на фея.
И този свят да бъде съвършен – ...
  248 
Родена съм от воля за безбрежност,
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...
  457  20 
Животът ми е динамичен
и не от злоба се заяжда,
тинейджърски си е различен -
игра си търси - в мен я ражда.
Щом сложи облаци в небето - ...
  303 
Обичам всеки дъх, който поемаш.
Когато сънят ми отнемаш,
сърцето ми бавно да грабиш,
обичам когато ме мразиш...
Обичам всеки дъх, който поемаш, ...
  523 
Ровете в профила ми като луди,
търсете в публикации интрига.
Това, което всъщност ме вълнува,
споделям лично само с неколцина.
Кой как бил лайкнал, как е коментирал, ...
  1518 
Щастливи са си, ей така,
листчета, молив и поет.
Той имал муза най-добра
и от вдъхновение обзет
веднъж се разтреперил цял ...
  328 
Вилнеят често в моя женски рай светкавици и даже урагани.
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...
  445  22 
По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...
  546 
Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос ...
  508  11  32 
Детето намери мъртва лястовица,
оплетена в телта на оградата.
И изведнъж си помисли колко много
прилича корема ѝ бял на цвета на роза.
Розата, която вчера откъсна ...
  498 
Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...
  491 
Тя е тиха и кротка жена. Тя си няма мечти като другите.
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките. ...
  607  11  11 
Предложения
: ??:??