Стихове и поезия от съвременни български автори
Затъмнение
А душевното падение- повод за тревога.
Че Земята затъмнена в страсти се задъхва
и се моля Богу днеска - дано не издъхне.
Пак Луната си е цяла и денят се сменя. ...
Облаци бели пътуват
някъде там във нощта…
Тебе те търсят, намират…
Облаци бели в съня.
Тази история моя ...
Не успявам да те задържа
носи спомени за летни дни
и във нея твоят образ се оглежда,
разтопен от речните вълни.
Чувам стъпки, шумове далечни, ...
Химн на българските депутати
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...
Разобличение
Черният паяк
бавно по свода пълзи
в осем посоки.
Черното Слънце – Луна, ...
Въжделения
тоз въпрос трагичен.
Макар и леко нелогичен,
в съзнанието ми като
червей рови и търси някой ...
Нощта
Изпълва тялото с любов!
Нощта безплътна, мълчалива –
тя на далечното е зов!
И отпочиват сетивата ...
До следващото лято
и есента ми подари усмивка!
И есенната красота,
на слънцето прощалната милувка!
Поисках да я задържа ...
Аутопсия на вятъра
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът, ...
Луната нека се засрами
С целувки жадни - проучѝ ме.
Ще бъда твоя - прегърни ме.
С поглед див - накажи ме.
Над нас луната, нека се засрами. ...
Размисъл
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица.
Какво съм аз? Смес от дух и материя, ...
Аз съм твоят мъж
Толкоз здрави и добри
Децата ни са нашите копнежи
Че ще раснат в бъднини
Очите ти - дупки за надежда ...
А ако нямам място в този свят
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...
Копнеж по Рая
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...
Аз решавам
във опит да ги задържа…
Денят се ражда и умира
дълбоко в моята душа.
Приятелството – шум навярно, ...
Блудният син
написал бе известен наш поет.
Но, блуден син как се завръща
след скитанията безчет?
"Да те посрещне старата на прага." ...
Троха Божествен хляб
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...
През погледа на куче
Облечени със дрехи марка Гучи,
а няма хлебец кой да му даде!
Загрижените господа за хората прииждат с лимозини,
уж са любимци, а пък народа не дойдè! ...
Oх, да можех аз да пиша!
щях да се обезсмъртя,
щях като Луций Ахенобарба
поеми в пепел да творя,
Щях да възхвалям красотата своя, ...