Сред дървото с крачка бавен и предвзет се
разхожда съненият вятър с корона от листа,
а изкаляните стъпки, потъмнели като парче
плат, летят в небесата.
И падат по студения асфалт и облизват ...
... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа, ...
Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...
Луната направих от цветен прашец,
звездите погалих със песен.
Тишината проговори с нежен гласец,
а тъмнината грейна в пъстър десèн.
Облякох си мислите в медено жълто. ...
В душата ми младежка (и объркана)
спотайват се стремежите ми чисти,
които спят под дрехата изтъркана
и лутат се сред думи на артисти.
Златисти, те блестят и заслепяват ме. ...
Ръката ти трепери ли, щом дава,
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.
Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи ...
От обич ще преглътна тишината,
като огромен залък твърд и сух.
Все някой плаща някога цената
за изпитанията с влюбен дух.
Не искам ресто, нищо и в замяна - ...
Било се случило във древни времена,
във бурни дни на първото ни царство.
По време на царете Петър и Симеон,
един лечител в Рила пишел нов канон.
Свети Йоан роден бил в знатен род богат, ...
Графит съм на стената в този град,
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...
Когато на света ни си ядосан
когато си отритнат, победен,
безмерно тъжен и разочарован
ти обич заслужаваш в твоя ден
Засрамен и изгубен, сам сред други, ...
Когато пред очите всичко се руши,
приятелю недей тъжи, бъди,
сложи си пъстра дреха!
Обидят ли те по-добре мълчи, мини встрани,
когато те боли търпи пред теб е твоята пътека! ...
Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.
Не те познава, не, не те познава, ...
Два атома – Вселената огромна!
Кръжахме, търсехме любов…
Два атома – душата ми е болна!
Изпратила към теб далечен зов.
И в междузвездните пространства сини ...