МОЛИТВА ЗА МОЕТО МОМИЧЕ ВЛАДА
Тя е много красива, щом се барне със бялата рокля,
и надене – за мен ли? – прозирния клин от ликра.
Много искам в дъжда от глава до пети да я мокря! –
да се нежа край нея – и във нейната Обич добра. ...
Подръж ми чадъра за малко,
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича ...
Нали съм си, поет - почти известен
във Фейсбук и околните страни,
аз чукнах среща (малко неуместна)
на мои почитателки - моми.
Поканих всички мои, верни дружки ...
Пред мен стои образ, който не познавам.
Образ, който вика, който наранява.
Думи тежки казва без да мисли, без да спира.
Сълзите в очите не потичат, а вътре те остават.
Не капят. Никъде не искат да отидат. ...
Не лъже огледалото... О, в него
виждаш своя образ променен.
Сърди се суетното ти его,
че тялото на времето е в плен.
Натрупвайки се безпощадно дните ...
Огледалото сякаш беше вампир - изсмукваше всяка негова сила. Усмивката му я нямаше вече.
Той се оглеждаше в огледалото дори и , когато спеше, астралния му дух се прокрадна в тъмното и онзи вампир отне и него.
Тогава Георги стана от леглото. Отърси се, малко и взе телефона : "седем неприети, Луси" то ...
Но сцената - със Оскар във ръцете
застана мъж от нашата страна.
На пук, на всички родни мекерета
светът го аплодира вечерта.
За Грозев - в залата стояха прави ...
Прекърши се последния ѝ звън,
убийствена застина тишината
в камбаната без храм. Крещи в мъглата.
И този порив за живот е гръм –
отрича с болка всеки тесен гроб ...
Позна ли ме
Позна ли ме, че съм различната -
от обич и вълшебство и от щастие,
позна ли ме с Душата си прекрасната,
как ухаем на любов от съпричастие? ...
ВЪЛЧИ СВЯТ
... дали добър бе – или лош, за мене стиснал два юмрука,
скиталец късен тази нощ на портичката ми почука,
отворих му – и го познах, мой брат по ужас, скръб и вопли –
и той прегърна ме без страх с Надеждицата – да се стопли, ...
И нивичката чужденци орат,
и никнат само троскоти и тръне,
и вместо вол – народ превива врат,
и под ярем покорно пак се пъне.
И вечно чуждоземски ураган, ...
В заблуди си живее тоз народ
и в спомени за старата му слава.
Понякога – необичайно горд,
а друг път е окалян и оплакан...
Какво да вдигне чуди се сега – ...
Когато някой ме нарече поет
се обръщам той да не е зад мен.
Пиша стиховете си не съм напет
и раздавам ги на хората всеки ден.
Когато поет ме нарече друг поет, ...
ОТЛЕТЕЛИ ДУМИ
... бродяга съм си по душа, където тръгнал съм, ще стигна –
скиторя цял живот пеша – над мен луната вейва мигла,
отвъд проводил рой слънца, вървя си праведно по Пътя,
Бог ми приши безброй крилца! – и мисълта ми не помътя, ...
Не се изкушавай за трона на другите.
Те си знаят цената на възкачване.
Не им завиждай за короната. Не си струва
нито за трънната, … нито за златната!
Недей да вървиш по чуждите стъпки. ...
Търсиш свойто щастие - поспри,
вгледай се във мен, не съм идеален,
със лъжата аз не съм на ти,
но на вид съм си... полунормален...
Тоест, като всички тука днес. ...
И НЕКА БЪДЕ, ГОСПОДИ, НЕДЕЛЯ!
... понеже свършват земните ми дни, а Бог ми обеща добра неделя,
една мечта душата ми плени – във по-човечен свят да се преселя –
където всеки срещнат ми е брат, където никой никого не мрази,
и никой в новините по обяд не ми се вре с министри и джамбази, ...
Всяка рана бавно заздравява...
в сърца, в очи, в спомена проклет.
Дълбоките бразди житейски наслоява,
къде е правдата и пустият късмет.
Защо дълбаеш толкова дълбоко? ...
Моите дяволи наполовина са в него,
а Раят цял живее между нас.
Затова го нося в душата си леко,
че всичко, което е той, това съм и аз!
Моите ангели в него живеят ...