Жената е магия и следа. Да бъде тишина, не ѝ се нрави.
Мечтите ѝ сияят в резеда. Очите ѝ с искрите си се славят.
Велика е, защото ще роди деца от безопасната утроба.
Жената без тегоба ще плати цената на обществената злоба.
Накърмила честѝтия юнак, заголила гърдата си през юли, ...
Чуваш ли ме в този леден мраз,
толкова премеждия пребродих?
Знам, че ми е нужна твойта власт,
твойта светлина, за да ме води.
Аз съм скитник, трудно оцелял – ...
В ума ми скромен винаги звучи
гласът ти мелодично и омайно.
Проникват трелите ти всеотдайно
като звънтящи слънчеви лъчи.
Гласът ти мелодично и омайно ...
Погледнато през призмата на математиката,
(не я обичах, ако трябва да съм честна),
животът следва логика последователна -
уж мерим точно, а крива винаги е сметката.
Не спираме и уж напред вървим, ...
Стиховете пишех си в тетрадка.
Пишех и сама си ги четях.
Пред приятелка една споделях, плаха:
“Виж, отново вдъхнови ме тоз инат.“
А вдъхновение не липсваше, признавам. ...
БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...
Градинските чадъри не хвърлят сенки... явно
ужасно много мина, за мен е пресна рана,
най-трудно е да чакаш сърцето си отляво,
изпием ли си чая, аз – свивам, ти – направо.
Очите ти търкалят в небето портокали, ...
СНЕЖНА ПРИКАЗКА
Сузи се протяга. Спи с едно оченце.
С две не се полага. Мърда тя с ушенце
и глава надига всичко да проучи.
Майка е! Не стига само да мяучи. ...
ЖИВЕЕ В МЕН ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
Живее в мен едно добро човече и нищо съвестта му не гризе,
и биричка си сръбва всяка вечер – и много често пие без мезе,
прощава с кеф отминалите болки, посреща неизбежните беди,
върти безкрайни римни обиколки и стихчета по цяла нощ реди, ...
Зората не е моята зора,
пристигна късно, много е мъглива.
Особена, но аз ще замълча,
достатъчно е, че съм здрава, жива.
Ще пусна щедро лудите край мен ...
О, те непременно са истински -
аз помня добре до едно имената им.
Не ги ли откривам сред мислите,
то, значи, са някъде там, сред делата ми.
Обратно се хвърлям подире им, ...
ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
Живее в съблекалните на плажа.
И спи върху един прогнил дюшек.
Аз може нявга да ви го покажа –
тя – Варна, си го знае, луд човек. ...
Където неизвестното минава за сянка на привидното,
не ще се срещнат нашите изплакани души.
Обичта е пивко вещество и химичен елемент,
доказващ любовта и обожанието.
Знак за пристигане са избледнели битки. ...
Велика ли съм или ясно – не...
щом шляпам през поезията боса
и хич, да ме прощаваш, хич не ме...
на теб какъв ти е стана́л въпроса.
... Да бях на пет или на още три – ...
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО РИМАТА
... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб, ...
Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...
От Айлин за Айлин
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...
Знам, че пак ухаеш с дъх на болка,
днес те гледа друг очи в очи.
Пак не спя до теб и пия двойно,
пак от сто вини и срам мълчиш.
Как се казва той и тази липса, ...
Животът, в минутите при изпитания,
подлага човешките земни създания
на избор: с ума, към логични решения
или пък с душата – с духовни прозрения.
19 часът 28 ноември 2022
Коледа пристига в сърцата и душите,
Коледа отваря на щедростта вратите.
Добрината прави всички по-богати,
и усмивки праща в къщи и палати.
Коледа открива слаби и самички, ...
... Стаена дива сила... Сетива...
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик, ...
Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
МОМЧЕ НА МОРЕТО
Понякога момченцето, което до лудост беше влюбено в морето,
в душата ми завръща се на пръсти – и става тихо в светлия ми дом.
Седи на плажа, огънче си пали – и дълго гледа варненския залив,
все тъй върви по лунната пътека край стария, прегърбен вълнолом. ...
Дали букет от нежност ще ти дам,
а ти на мен цветя по зимно време
или сами по елховия плам
целувките ни любовта ще вземе!
Не знам, но всеки приказен букет, ...
Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.
Триумфът над чуждата болка е с висока цена.
Кротко стадо, трайно смирени овчици,
живеем си кармата, със... или без вина.
В духовен упадък надлежно възпрени ...