Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Шест излишни килограма

Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...

daizy-crazy

Поезия » Друга

1.1K 13 18

Есен вън на прага ми се кротна

Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

817 3 7

Листопад

Разхождах си се кротичко навън,
вглъбена в листопада на октомври.
Отрочето въздишаше насън,
загърнато в количката на топло.
Как бях спокойна! Даже, всъщност, бях ...

JujuBuju

Поезия

650 7 15

Есенно

Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето. ...

Ranrozar

Поезия » Любовна

1.5K 4 16

Есенно

С огнен залез нощта начерта кръстопът
и подхвърли Луната, като златна монета.
В тишината отдолу заспива светът -
ще сънува звезди и красиви пътеки.
Само вятърът горе на покрива бди. ...

ДИС

Поезия

905 10 16

Моя бяла севдо

на Сузи
Не ме оставяй... Никога не ме оставяй!
Моя късна пролет, мой разцъфнал ден!
Мое лудо вино! Моя бяла севдо!
Дето всичко черно изгори във мен! ...

emo2

Поезия

1.1K 1

Сън

Животът е сън...
дълбок, илюзорен.
Емоционално незрял,
откъм вяра... просторен.
Откъм мисли - химера. ...

Лютиче

Поезия

779 1 3

На автостоп

НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта, ...

yotovava

Поезия » Строги форми

940 2 7

Знай как да даваш без колебание.

Обичам да пиша стихове!
Не съм много уверена в себе си!
Опитвам се да давам част от сърцето си в това което пиша.
В живота се смея .
Обичам много мира ! ...

VioletaValentinova

Поезия » Свободен стих

1.7K 1 2

На върха

На върха на света
сигурно е самотно,
сигурно е много студено,
но легендата разказва,
че ако успееш ...

DaisyTsvete

Поезия » Философска

862 1 1

Тогава знай, че си живял

Да видиш в пъкъла пощада,
а рай - в очите на врага.
Да дириш в трудности награда,
значи всичко си разбрал.
Да видиш в капките дъгата. ...

Violet_86

Поезия » Философска

658 2 11

Дано те стигна, лястовице бяла

И уча се отдавна да летя,
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

576 5 6

Творец на Светлина

В този свят,
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...

ЛюдмилаДанова

Поезия » Философска

558 1 2

Елегия

Ей тъй ще си умра мърцина.
На гроба вятърът ще вей-
я дойдат трима, я двамина,
а готин бях, не съм злодей!
То кой ли пък за мен ще плаче- ...

байГецан

Поезия » Хумористична

608

Браво

Въпреки… че президента
е за Путин във момента,
най-накрая в парламента
се гласува документа:
да изпратим вертолети, ...

Yuri

Поезия

491 2

Затуй ли за́пъртък се мъти

Ей толковка дори и не разбрах,
а го предъвкаха пет пъти:
изплащали сме нявга сторен грях!...
Затуй ли за́пъртък се мъти?!
Броя́т се пилците. Плюс ДДС ...

ИнаКалина

Поезия » Философска

2.6K 8 13

Душата ми се учи да върви

... щом тръгна в прегорелите треви да си проводя залеза на хълма,
душата ми се учи да върви, и – цяла! – с проста радост се изпълва,
че слънчицето беше днес добро – и сумракът драперии му стелва,
над мен ще сипне звездното сребро небето от бездънната си делва,
не знам успях ли в миналия ден със всек ...

Валери_Станков

Поезия

2.3K 11 11

Улових есента

Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...

Скитницa

Поезия » Друга

840 3 15

Живот означава Жена

Вчера, мили другари, ми светна, че животът красиво блести
сред жените – далечни, кокетни – за които ще пиша творби,
докогато сърцето ми диша и се движи смирената кръв.
Тя, Жената, минава и – виж я! – как сломява поредния „лъв“!
Нежен вихър от нея се носи към прекрасно разбрало сърце, ...

thedac

Поезия

568 4

Стряскане на Фавна

Привлечен от добрите ти очи, оставих се в илюзии да падна.
Сега до изнемогване боли! На двора любовта ни дъвче Фавнът.
Не искам да говоря за това! Защо ли любовта ме подминава?
Издига ме – кралица от тъга, която сетивата изтощава!
Куршумите на моята съдба направиха ме вече на решèто. ...

thedac

Поезия

470

Есен

Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...

АниИванова-стихове

Поезия » Пейзажна, Друга

576 3 2

Виновен

Пледирам виновен -
натрапих, обидих, обичах
пледирам виновен -
не простих, излъгах, копнеех
и мъглата се стелеше ...

sofine24

Поезия » Друга

866 1

Гарантирам със сърцето си

Всичко свое нося със себе си.
Бл. Димитрова „Лавина“
Всичко свое със себе си нося,
имам толкова, колкото трябва,
милостиня от никой не прося. ...

ninasar

Поезия » Друга

1.6K 4 19

Хербарий

С една отдавнашна любов
случайно срещах се вквартала.
Здравей си казахме,
ръцете ни за поздрав се събраха,
очите заблестяха. ...

RumyanaShtereva

Поезия

908 3 7

Къде си любов

Къде си любов моя?
Сърцето ми за теб измъчва се сега.
Къде си любов, нима това е отредила тя съдбата, без теб да бъда на света?
Не разбира ли, че си ми нужна да живея?
Не искам слънцето да видя щом не виждам първо теб! ...

zeratal87

Поезия » Любовна

773

Нека се зачеркне

нека
се
зачеркне
адът —
Обич ...

rhymefan

Поезия

435

Обожавам

Обичам идеалната форма на косата ти,да развалям.
И нека всеки кичур намери произволното си място.
Обичам шумотевицата, която създаваш и тишината,
с която уютно ме обръщаш късно вечер.
Мразя бъркотията в живота ти, ...

.Германова

Поезия » Любовна

1.5K 1 1

Добряче

Пешо днеска беше гладен,
сандвича ми бе грамаден.
Лидка плачеше самичка,
че не я обичат всички.
Спря, погалих ѝ косата, ...

zelenaradost

Поезия

1.1K 6 19

Той и тя

Посветено на приятелка
Мечтателна, нежна, красива!
Тя влюби се лудо във свойта мечта.
Бе тиха, добра, мълчалива!
Обичаше силно със страст и душа. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

1.3K

***

С вятъра често въздишам.
Плача рядко - само в дъжда...
Мисля за теб както дишам-
Ти изпълваш мойта душа...
Но няма те - идваш само в съня ми ...

ЛюдмилаДанова

Поезия » Любовна

685 1 2

Пеперуда

Погледни във очите ми!
Има толкоз много искри.
Прочети душата ми!
Свила в гръдта ми мечти.
Във простор от илюзии живота ми, ...

desi nova

Поезия » Друга

853

Знак

Свобода, е дума в древни времена родена.
Мечта за роб, гладиатор, селяк.
В обликът ѝ, история човешка дреме
и никой не е безучастен..., а това е знак.
Знак да събуди умовете, ...

Лютиче

Поезия

538

Отлитам

И търсиш ли ме
под небето в силен
здрач, и не намираш
мен стар и вече пиян.
Изхвърлил себе си ...

Викъ

Поезия » Друга

449

Там, на люлката

С теб на люлката са весели игрите.
Люлея те, но всъщност ти люлееш мен.
Бавно слънцето събира си лъчите.
А аз оставам още дълго в твоя плен.
В смеха ти, в къдрите, в очите. ...

Violet_86

Поезия

1.2K 3 8

Когато есента приключи

На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...

yotovava

Поезия » Философска

1.6K 10 27

Климатична лирика

Този ще ни види сметката!
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...

Ranrozar

Поезия » Философска, Гражданска

1K 6 15

Когато сняг в косите ми напада

Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми, Друга

692 2 7

Честит рожден ден!

(на дъщеря ми)
В броеницата, наречена "живот"
днес мънисто едно прибавѝ!
А аз със майчин благослов
стих за спомен за теб посветих. ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

1K 3 18

Цвете за учителя

Посвещава се на съвременните будители
Учителят е майчина милувка.
Учителят е бащина заръка.
Учителят е съдия при спора,
на детството закрила и опора. ...

Ромашка

Поезия » Гражданска

556 4 4

Есен!

Сред дървото с крачка бавен и предвзет се
разхожда съненият вятър с корона от листа,
а изкаляните стъпки, потъмнели като парче
плат, летят в небесата.
И падат по студения асфалт и облизват ...

VioletaValentinova

Поезия

853

Стихове и поезия от съвременни български автори

Шест излишни килограма

Есен вън на прага ми се кротна

Листопад

Есенно

Есенно

Моя бяла севдо

Сън

На автостоп

Знай как да даваш без колебание.

На върха

Тогава знай, че си живял

Дано те стигна, лястовице бяла

Творец на Светлина

Елегия

Браво

Затуй ли за́пъртък се мъти

Душата ми се учи да върви

Улових есента

Живот означава Жена

Стряскане на Фавна

Есен

Виновен

Гарантирам със сърцето си

Хербарий

Къде си любов

Нека се зачеркне

Обожавам

Добряче

Той и тя

***

Пеперуда

Знак

Отлитам

Там, на люлката

Когато есента приключи

Климатична лирика

Когато сняг в косите ми напада

Честит рожден ден!

Цвете за учителя

Есен!

Опашка