Искам да съм снежинка в ледената зима,
да съм бяла и студена...
Да съм част от бялата природа всяка година,
и да не усещам душата си заледена...
Искам да съм вълна в синьото море, ...
За нашата раздяла нека вдигнем тост.
Нека пием за началото на нов - по-добър живот!
Чашите са догоре пълни,
а душите наши опустяват...
Чувствата пред съдбата са безмълвни, ...
Хайде разкажи ми, говори или пиши!
Болките си, скрити рани, изплачи!
Не в нозете ми, а до моите гърди
да се излеят като миро твоите сълзи.
Склонил глава на крехкото ми рамо, ...
Да можех да нарисувам с думи града си –
далечния Залцбург с бели дворци
и спретнати къщички с китни тераси,
ограждащи неговите покрайнини.
Имах на времето детство щастливо – ...
Погледни ме и нека в очите ти видя света,
да усетя от допира ти пулса на зората.
Да чувствам болка, радост и малко самота
и да кървя от болезнения удар на тъгата.
Погали ме и нека в блаженство да заспя, ...
Блъскаш ме надолу, към земята,
и без да се замисляш хвърляш
пръст, та аз съм още жива! Дишам,
и все някой има да тъжи за мен.
Не ме погребвай тъй зловещо, не ...
> И без тебе аз ще оцелея,
> но ще бъде тъжна моята душа.
> Сълзи горчиви аз ще лея,
> а болката ще ми напомня да вървя.
> Ще скитам аз сред хора - бързащи, жестоки, ...
Не искам да зная къде си ти,
неискам да страдам моля те най-накрая разбери
Неискам даже и да си помисля,
че в момента може да целуваш друга ти.
Всичко мили беше ти за мене, ...
В наши дни е възможно всичко да се случи,
на един му върви, а друг не ще сполучи.
Трябва да живееш ти без страх,
ако ли не ще те направят на прах.
Любовта е чувство много велико, ...
Чувствам как гърдите ти едреят
и настръхват стройните бедра,
а ръцете, трепетни копнеят
и те правят мила и добра,
че навлизаме в милувката на нужда ...
В моменти себични, дори непотребни,
с пресъхнали устни цветята поливаме.
От раните правим шеги злободневни,
а нощем сълзите приспивно изпиваме.
Сънуваме страстно в сивите мигове, ...
Поддадох се на животинското желание
Душата си сама запалих с клечка от кибрит
Тя гърчи се сега непоносимо от страдание
ала не търси изхода спасителен къде е скрит
Избрах да бъда клада погребална ...
На масата бутилка стъклена стои,
той бавно тръгва и я взима,
а след това в стената тухлена разби
сякаш със силата на трима.
С една ръка разкъса дрехата й парцалива, ...
Дъх стаила, а немирни две очи изгарят в плам.
В себе си огньове скрили - от тях искрица ще ти дам!
За да стопля и да сгрея две ръце, едно сърце.
Обич нежна за да влея със усмивка на лице!
Дъх стаила, а немирни устни търсят те с любов, ...