Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Шепа трохи са ни дните

Шепа трохи са останали
от годините разпилени.
Господи колко са годините ?
Кой знае?Може би дните?
Много ли, малко ли? ...

Djein_Ear

Поезия

806 2

***

Над чаша бира, в самота
обгърната от цигарения дим
на съседа си по маса,
обмислям своето “оттук - нататък”...
Като пяната от чашата пред мен ...

svetli4ka

Поезия

1K 3

обичам

Обичам те
като слънцето,огряващо листенцата
на детелинка.
Обичам те
като луната и звездния прашец, ...

prolet

Поезия

1.6K 5

Усмивки

Усмивки
Смачкани,разхвърляни,разбити
усмивки
стърчат,пречкат се и дерат,
от букета в ръката ми ...

prolet

Поезия

1K 2

Жестокост

Умира червея със гърч-
на кой му пука!?
Какво ли чувства той-
на кой му пука!?
Умира бавно и безмълвно, ...

liqnka

Поезия

1.1K 2

Парчета от строшено огледало

Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки, ...

VenY

Поезия

1.1K 10

Просто

Просто ти си отиваш от мен.
И вратата след тебе е същата.
И денят си е просто ден -
понеделник и малко намръщен.
Просто няколко капки дъжд - ...

VenY

Поезия

2.2K 1 6

Не ми казвай

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото ...

VenY

Поезия

1K 4

Защо

Ти защо ме отведе
на онова седмо небе,
дето птиците само го знаят?
И защо ме накара
да вярвам, ...

VenY

Поезия

932 4

Боли

Боли!Как боли ме сърцето
Как иска да креши ,,Обичам те’’,
а нищо не казвам...
седя безмълвна,сама,плача
а само пепел остана.... ...

daqn4etooo_vr

Поезия

940 1

Понякога

Понякога е трудно да го кажеш,
понякога е трудно да го изкрещиш,
понякога е трудно,но трябва да простиш!
Понякога е трудно да го напишеш,
понякога е трудно да го прошептиш, ...

_Emi7o_

Поезия

1.9K 10

Шепот на любов

Тъга се носи от всеки мой стих
на тебе посветен в нощ самотна,
тъга се носи от всеки ред,
а всъщност ти нашепвам за любов..
Защо не седнах аз да пиша, ...

Кулин

Поезия

991 2

Изгубена надежда

С треперещ глас затворих телефона,
прониза ме жестока болка,
за мен залезе днес света,
живота ми изгуби смисъл.
А ти нехаеш за това, ...

Кулин

Поезия

935 4

Признание

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!
А какво съм аз без ней? ...

Кулин

Поезия

1.1K 6

Нима не я позна?

"Never the time and the place
And the loved one all together!"
R. Browning
Когато тя ти пееше прехласната
и птиците подемаха във такт, ...

Dimi

Поезия

2.5K 33

* * *

Тишина . Покой . Цветя.
Усмивка . Бясно сриваща се самота.
Унес. Ласка и сияние.
Сладко непремерено желание.
Докосване бленувано от разстояние. ...

ELENA_ELENA

Поезия

1.2K 2

* * *

Тичах цял живот по чуждите поляни.
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.
В чуждите легла преспивах без задръжки. ...

ELENA_ELENA

Поезия

1.1K 3

Призив към....

Призив към........
Откажи се да издигаш в култ съществуването си!
Откажи се да се мислиш за най перфектният!
Откажи се да не вярваш в другите,
бъди себе си! ...

KremKaramel

Поезия

1.2K 2

В търсене на любовта

Къде е любовта-единствената и голяма?
Не е ли огъня в очите ми зелени,
не е ли трепета в душата ми засмяна
или тече с кръвта ми в мойте вени?
Къде е любовта-единствената и голяма? ...

liqnka

Поезия

1.2K 9

Пътят на русалката

Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...

danisab

Поезия

795 2

* * *

Хей, момче, къде отиваш
с тез букети в ръце?
Аз не искам карамфили,
искам твоето сърце.
Не е, не ми носи уиски, ...

ELENA_ELENA

Поезия

1K

На майка ми

За нас словата мамо, са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.
Да ми простиш , че някога не знаех ...

ELENA_ELENA

Поезия

1.6K 2 8

ПАМЕТ

ПАМЕТ
На д-р Тота Венкова,
първата жена - лекар
Мисля си понякога за тях –
хората от минало далечно. ...

кумеца

Поезия

1K 3

Нежно откровение

Kрасива си, прошепна ми луната.
Рисувам името ти по стъклата,
дъждът отми го, и сега
го шепнат капките в ноща.
Красива си, ми казаха звездите. ...

Djein_Ear

Поезия

1.1K 10

Сбогуване

Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници.
Мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам. ...

VenY

Поезия

874 2

Самота

Самота до побъркване,
до задъхване. Жълта.
Във очите се пръска.
Във очите ми млъква.
Като в гроб ме затваря ...

VenY

Поезия

889

Алена като кръв

Алена каго кръв
болката запулсира.
Някаква тънка връв
трябва да се е скъсала
между мене и тебе. ...

VenY

Поезия

936

Отрезвяване

Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска, ...

VenY

Поезия

956 5

... и този

... когато оцветява въздуха той знае:
в палитрата прозрачна е забравил да прибави
докосване и удар.
Усмихва се на свойта чаша с бира
и я придумва че е станал птица. ...

daik

Поезия

1.1K 7

Два хляба

Парче от сняг е хлябът лесен.
Комат преди секунди е, а вече
подносът в дланите е тесен
-като река през пръстите потече.
Парче от сняг е хлябът труден. ...

daik

Поезия

988 5

Аз съм

Аз съм това,което ти загуби…
Чудя се-осъзнаваш ли как ме погуби?!
Чувам гласът ти отеква в безкрая,
Виждам-тръгваш си,това е края.
Искам да бъда със тебе,прости! ...

SNOW_BABY88

Поезия

925 2

Дяволска присъда

Сякяш Дяволът ме гали с твоите ръце и тегли ме към пропастта
където за един единствен миг наслада ще отнеме моята душа.
Ще убие чувството за нежност,за любов,за доброта
и с присмех грозен ще заглуши всяка истина.
Нито болка,нито щастие,нито страх...Ни любов,омраза... ...

{YcMuBkA}

Поезия

1.1K 7

Не си живял напразно...

***
Докато мигнеш три пъти и музата я няма,
не се отчайвай, а пиши - далеч не ще избяга.
Докато мигнеш три пъти - животът отлетял е,
не се отчайвай, не тъжи - пред теб е времето безкрайно. ...

atanas_dvk

Поезия

1K 2

ОКОСЕНАТА ЛИВАДА

Окосената ливада
Морна е нощта от звездопада
месецът окъпва във лъчи,
по пресно окосената ливада,
ръзпръскват влага утринни роси. ...

mili_bg

Поезия

2.2K 7

Жена

Жена
Със грация на морска нимфа
приижда тихо във съня:
прекрасен спомен с теб,любима,
покрит с воал от любовта. ...

ve6tica

Поезия

1.2K 1

Егоморфоза

Залепнали крилата не буксуват,
а сякаш бавнооборотно
опитвам те да продиктуват
послание- ограбено самотно.
Застинало в паяжината ще доживее ...

danisab

Поезия

799 1

Скитник

Безпътен бродиш.Потърси ме.
Измръзваш и топиш се в адски пек.
Умираш бавно...Призови ме.
за болестта ти ще намеря лек.
Политаш ала падаш.. подхвани ме. ...

ELENA_ELENA

Поезия

1.1K 3

Прераждане

Очите си не мога да откъсна
от твоите очи. Пропадам в теб...
Душата ми умира и възкръсва.
А после се разтапя като лед,
докоснат от горещите ти устни. ...

VenY

Поезия

925 9

Аз в локвите

Във локвите усмивката ми няма
да се стопи, когато си отидеш.
В очите, потопени под водата,
сълзите няма даже да се видят...
И все така ще гледам към небето, ...

VenY

Поезия

959 8

Чувство

Познавам чувство тъй различно,
огрява трайно влюбено сърце.
И всяко друго чувство ми е безразлично,
не сменя облика на моето лице.
Когато мисля всичко за красиво ...

ani4ka

Поезия

1K 10

Стихове и поезия от съвременни български автори

Шепа трохи са ни дните

***

обичам

Усмивки

Жестокост

Парчета от строшено огледало

Просто

Не ми казвай

Защо

Боли

Понякога

Шепот на любов

Изгубена надежда

Признание

Нима не я позна?

* * *

* * *

Призив към....

В търсене на любовта

Пътят на русалката

* * *

На майка ми

ПАМЕТ

Нежно откровение

Сбогуване

Самота

Алена като кръв

Отрезвяване

... и този

Два хляба

Аз съм

Дяволска присъда

Не си живял напразно...

ОКОСЕНАТА ЛИВАДА

Жена

Егоморфоза

Скитник

Прераждане

Аз в локвите

Чувство

Опашка