Стихове и поезия от съвременни български автори
Позлатени усмивки
А всичко ми е непознато.
Асфалта сив, реклами на деня,
обшит града с фалшивата позлата.
Познатата, фалшива услужливост, ...
Как да предам аз любовта си?
мина година, но още не мога да свикна без теб.
Не мога да свикна без твойте мили думи,
без ласките, подлудяващи ума ми.
Не мога и без очите ти, ...
Болка
като мокри перли,
сринаха се и мечтите.
Казвам, че те мразя, а дали?
Сърцето е ранено ...
момиче тъжно
ужасни незабравими лъжи,
те любовта ми бавно убиваха.
Разплакано, почти разкървено сърце,
не ме докосваха вече твойте ръце. ...
Страстна нощ, но не съвсем
догаря восъкът едва,
едно присъствие ранимо
трепти загадъчно в нощта.
Страст телата им изгаря - ...
Аз съм...
от себе си, от теб и от света,
над живота ми тежи забрана,
кошмари виждам щом заспя.
Красотата - боли ме от нея, ...
Другата
Обичам те, а ти обичаш нея,
жадувам те, а ти жадуваш нея,
искам те, а ти отново искаш нея,
искам пак да ме прегръщаш, ...
Музо...
викам те, зова те...
Къде си? Защо се скри?
Аз живях с теб през тези дни...
Плачех, смях се и умирах многократно, ...
Аз и ти...
Ти си като вълна в морето,
бунтуваща се с прииждащите ветрове...
носиш се право към сърцето...
Наблизо ли си, не усещам студове... ...