Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато той се връща
от вратата капе смирна и алое
като подарък носи ми света
и шепне "ето твой е".
Потапям се в прегръдките му пак ...
В себе си
и скитницата,
несретницата, дето не намери брод.
Близка ми е властната, неутолимата,
посягаща все към забранения плод. ...
"Пролет"
и шъркел като кораб пори небето-морска синева.
В душата обаче е тъмно ,
там демон крещи ,
че чака те работа черна, ...
Съжалявам
съжалявам,че не мога да съм твоя,
заклевам и живота свой,
заклевам и съдбата своя.
Знам,че ме обичаш, ...
Плод на съзнанието ми
Ти нямаш име, ти нямаш лик
роди те моето съзнание.
Ти си лишен от всеки порок
с изворно чиста душа. ...
В секундите между дните
Паля цигара.
Прекалено късно е,
прекалено е рано.
Поглеждам навън. ...
Съвременна Пандора
край мен минават,носейки тъга.
Нима единствено у мен остана
една искрица светлина?
Насред улица безкрайна, ...
Забрави за нея
а моята рана кърви.
Ах как боли.
Не искам вече да живея
щом той иска нея. ...
Вкъщи съм
навсякъде бях,всичко видях.
(всичко ли?)
Тук съм си
всичко си е същото.Дори и ти. ...
* * *
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър, ...
Недей
те са толкова далечни и недостижими,
а аз съм тук, тук точно срещу тебе.
Недей да ме сравняваш със цветята-
е да красиви са, но са студени, ...