Властва той от кулата на своите суети,
а тя не може нивга да го доближи,
защото в гърдите му бие камък, а не сърце
и няма как чувствата да разбере.
По заник тя го чака да се появи, но не успява да го зърне и уви - ...
Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...
С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...
Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан, ...
Грехота е светът да пропадне и в тъга да се срине пред нас.
Ако ние за радост сме жадни, да надигнем човешкия глас?
Изоставяме бавничко всичко, разрушено от пуста вина...
Сякаш всичко е трилър на Хичкок и ридаеща мощно жена.
Аз се мъча доброто да пазя и за него се боря с любов. ...
Глухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?
Градът ще се изпълни с гневни хора, ...
Аз съм стихотворението, което никога няма да споделиш,
снимката която няма да сложиш на стената си,
песента на която станцията ще смениш,
спомена който още гори душата ти...
Аз съм сънят, който на никой не разказваш, ...
Не можем от съдбата да избягаме
Което трябва да се случи, ще се случи
Вятърът ще ни отвее някъде
където трябва в този миг да бъдем
И слънце ще огрее ярко хората, ...
Любовта…
“Любовта е за смелите”- някои казват,
а себе си питам “защо и дали е така”?
Мисля чувствата могат да се доказват
не единствено само със нежни слова! ...
Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание.
А беше ли, не беше ли красавица, ...
Ти повярва ли? Аз не.
Че някога ще ми мине - лъжа е.
В сърцето ми никой друг не се побира,
а любовта ми - тя лесно не умира.
Отрова сладка за живота си ми ти ...
Трудно е да се каже,
но призракът от нас винаги се мотае наоколо и не мога да променя болката
Мисля, че не бях дестинацията, а само временна спирка по пътя
Когато започнахме това с безразсъдните обещания
Никога не съм искал да свършва ...
Обичам всяка една извивка в теб,
защото просто неземен си, а не човек.
Ти - далечно ехо, ясен изгрев,
звънък и ритмичен припев.
Знам, поредна грешка си, ...
Има бърз (като триста пантери) ум...
Да е лоша ли? Явно е длъжна.
Някой казва, било климактериум.
Друг не вярва, че просто е тъжна.
Отговорна за всички преплетени ...
Бедните едва намират пари за храната,
смучат ги сега и с цените на горивата!
Кой ли тях не лъга, кой ли не ги дра,
колко болка от туй в душа се насъбра!
Тези страдащи хора гледам и тъжно ми става, ...
Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?
Оттогава окови са всичките земни пътеки, ...
Родих се от света на боговете,
от светлина неземна на звезда.
Зад мен са костите на земните поети,
пред мен сияе гребенът на вечността.
...И словото ми бавно се разпръсва ...
На брега в без пет ще те намеря,
до прилива и вълните в краката ти.
Там, където пясъка е твоя постеля
и се взираш на морето в необята.
Притихнал на плажа за мен ще мечтаеш, ...
Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...