Стихове и поезия от съвременни български автори
Далече са отдавна небесата
За боговете, зная, те нехаят
и ни оставят просто на съдбата.
Молитви от тъга не чува Раят -
далече са отдавна небесата. ...
Болното мече
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали, ...
Ноемврийски копнеж за Рождество Христово
студено е, но слънце се показа,
сезонът на дълбоките мъгли
върви към тих възторг недоизказан.
Ноември – късен полет укротен ...
Заличаване на местоименията
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...
Hароде мой, с повой повиван чер
Е питането мое – реторично.
В скрижалите последният е пръв,
сред вас е седнал Сатаната. Лично.
Нахранихте ли се с бедняшка плът? ...
Акростих
О бгръща с нежност нечия душа.
В ъзкръсвам сънищата на разсъмване,
А денят събуждам с любовта.
С тихия съм, когато се усмихвам – ...
В Поезията стават чудеса
опитвам се да вихря небеса дори и в най-тъжовните си думи,
да ви изпращам благата си вест дори и през горчивата сълзица,
и точно най когато съм злочест, да ви разсмея с тъпото на вица,
с внезапна рима да ви освежа, дори да липсва, чувство ...
Александър бе намерен!
можем вече дъх да си поемем,
добре, че Александър се намери,
имам вяра, надежда в туй племе!
Майчино откровение
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.
През градина преминаха бързо и последва познатият чин. ...
Диментори
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
В неделя си припомням, че съм жив
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...
Към бъдното
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...
И няма оправия в този свят..
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора ...
Храм без стени
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб, ...
Четиристишия
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо, ...
Изтърсакът на света
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...
Приятел от червената планета
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...
Сълза по лист от явор
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
Вечерна песен
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...
Бойко за машините на Мадуро
мъртвите хора върнах към живота без тях!
На арменския поп душата клета се оплака,
за да докопам власт, ромският вот не е грях!"
Момента, в който аз очи затварям
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата! ...
Житейски уроци
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм.
Не всяка тревога споделяш на глас, ...
Какво ти остана
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам. ...
Научих се
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...