Стихове и поезия от съвременни български автори
"Дяволчета"
Дяволчетата ги няма.
Ала в рая е фалшиво.
Аз съм равновесно-няма.
Равновесието ми ме плаши. ...
Ти помниш ли море
ей тук, на брега ще приседна
да си кажем дума, две,
както влюбените в прегръдка последна.
Ти помниш ли как, море, ...
Хайку ( Сезони) 1
Изтича зима.
Разцъфнали дървета.
Вали розов сняг.
*** ...
Да бързаме
Колелото скърца, ала все още се върти.
Оназ с косата нейде там напира.
Незнайно кога и как ще налети.
Да бързаме да се обичаме! ...
Тя и Той
там в гръдта ѝ тясна,
има място за един,
за нея той ще е неповторим.
Биде ден, бидат два, ...
Тя е, Господи!
Някой ден ще ти кажа за нея –
тя е стръкчето влажна трева,
тя е вятърче нощем на кея,
лятна рокличка в цвят синева, ...
Любовта
не похлопа на вратата
преди да влезе в моя дом.
Като балерина
стъпваше на пръсти. ...
Болният Поет
(на моя приятел Владислав Недялков)
Моля те, Господи, поета ти пази,
сега уви налегнала го е болестта.
От лоши хора и мисли ти го опази, ...
Закъснял призив
народът влиза във наркоза.
Туй не е от днес за вчера -
отдавна спрял е водомера.
, ...
Срив в системата
впримчи стария сринат сайвант.
Побеснели табуни от облаци
овършаха до корен ръжта.
Спотаи се селцето сред сенките ...
Падащи звезди
ще те сънувам дълго, може би…
Ще те обичам много, вече зная
Вселената със обич ме дари.
Ще бъде пролет чудна във душата ...
Апева „Студио Х“ 11
Настъпи в мрака
един дилаф,
направи
голям ...
Илюзия
с обещания съдбовни.
Колко пъти сама се лъгах
в измислена от мен любов.
Колко пъти се разминавах ...
Ще помълча за малко...
за теб не ми се пее вдъхновено.
Все още е над теб от мен крилото
на нежността ми, бдящо откровено.
Все още е над теб от мен крилото ...
Щурците - храна в ЕС!?
офертират ни ги за обяд!
Докога ще се съгласяват овците
с безумията - ей затуй ме е яд!
На леля ми
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена, ...
Ограбена
и в моята душа,
сякаш слънцето изгря.
Растеше тя със скорост на дете,
радваше ме като свещица, ...
вкъщи?
оглеждам се
въртя се нервно в кръг
за миг потъвам в телефона
(бездна на забрава) ...
Отронен миг
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите, ...
Mоят стих – най-големият грешник
отдалече църковна камбана.
леден вятър без жалост подхвана,
гръмки звуци, но с кухи до болка съдби.
А за вярващи май е студено, дори ...
Метаморфоза
Дали любовта ни зедно с нас остаря?
Пеперуди не пърхат отдавна в стомаха ...
Дали уморена на крилете им отлетя
или се спотайва в тихо кътче в душата? ...
7 грама душа
... започна вече всичко да ми втръсва, това ли доживях на старини? –
Планетата ни стана адски мръсна! – убийства, глад и болести, войни,
навред цари световната измама, че ще се будим Happy Every Day! –
душата в нас е само седем грама, и тъпчат я – Злодей подир Злодей, ...
Времето котва няма
животът бавно, уморено върви.
И все така бавно крачи напред,
но на едно място отдавна стои.
Бездомникът е печално сърдит ...
Хайку
Небесни гласове се
спускат над Света!...
***
Пух от глухарче ...
''С вкус на малеби'' Спомен за баща ми
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов ...
Мостовете разрушихме
времето без жал лети.
Чашите до края не изпихме…
В две посоки – аз и ти…
И вина не търсим вече с тебе. ...
Красивите жени
Живота им е низ от всякакви проблеми
Желани са,
зa "oпаковката" красива,
но кой ли, ...
Апева „Студио Х“ 10
С крака изящни,
с къс, син елек,
пристъпи
с пòклат ...