Стихове и поезия от съвременни български автори
Въздишка
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли, ...
Ноти за лятна нощна песен
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...
Без да знаеш
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд, ...
Четири
но ти не беше вече
изплаках сърце
нозе покосих
ласките спомних ...
Дъжд
Цялата съм мокра...
Подгизнала до кости от сълзи,
вървя по мрачната пътека
с разпилени надежди и мечти. ...
Утеха
небето отваря се днес.
Две очи отгоре поглеждат,
но не достигат сякаш до мен.
Отеква зовът ми, и не достига, ...
Бяла тишина
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...
Лятна слънчева песен
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...
Признанието закъсняло
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти, ...
Измълчано зло
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
Лицето на властта
и морал?
Попита политикът гъзест
родина, род (и пол) предал...
- Измислици, май, ми се струва, ...
Море ( I )
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо, ...
В мен
Не мисли за утрешния ден
Нали живеем тук, сега...
Нека да превърнем в ден нощта.
Мечтай за друг безгрешен свят ...
Малко късче от рая
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...
С Арес на пазар
да си купя хляб и лук.
И как пресичах сфетофара
покрай кофите с боклук,
мойто куче - котка зърна! ...
Лятна прегръдка
и обичам с теб да си мълча,
няма нужда да бъда логичен,
да се моля и преинача.
Знаеш, бил съм и луд, и неверен, ...
Написано по росата
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...
Закана
а мислите – кафяво, дето плава.
Шамар ще ти обърша (може два),
сопол по врат що трижди намотава.
Завист
но и не можеше,
може би се боеше?
Парадоксално беше,
как наблюдаваше всички горчиво ...
Мъгливо с разкъсана облачност
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...
(нито) миг покой
мокри от дъжда,
с прилепнали към кожата дрехи
в цветовете на
невъзможно далечните тропици, ...