Поезия

253,1 резултата

Онази съм, която съумя...

Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
553 5 8

Небесен хляб

"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи. ...
819 8 19

Огледало

Измислих те до болка съвършен.
Изградих образа ти в огледало.
Очите ти да търсят само мен,
сърцето ти за мен да е изцяло.
И някак си почувствах се добре. ...
680 5 3

На зазоряване (Украйна)

Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв. ...
828 5 10

Знакът на болката

- Хей, младежо, на г'де си тръгнал? - попита ме старият мъдрец.
- Тръгнах, дядо, спасение да диря, сам с една торба въпроси, обикалям из света. Боли ме нещо в ляво в мене, ала сърце ли е, уви не знам. То тупа много бързо, понякога прехлопва през нощта. Понякога въобще не ми се връзва, че лекарите ка ...
642 1

Следи

На Иван Ненов
Следите ви ще останат нестопени
и над полята ще цъфне вечността,
защото оставяте слова огрени,
от слънцето издигнало мъдростта, ...
556

Апокалипсис

Ще останеш ли със мен, когато
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, ...
664 1

Пясък

Пуст е пясъчника.
Няма ги децата.
Майките ги взеха и ги натовариха с багажа си.
Пуст е пясъчника.
Няма го и пясъка. ...
735

Под наем

Живея под наем, откакто неволно разбрах,
че собственик няма да стана на дните си къси,
че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,
защото не съм притежател дори на дъха си.
Тогава защо да си купя стени от бетон, ...
622 7 10

На вахта

Когато е тъмно и жарко и само шумът мотовилков накъсва безкрайното време.
Когато машината бясна стоманена песен поеме и горещи потоци вода се стичат от мен.
И нощем, и денем.
Като сол при солта.
Ден след ден. ...
474

По Фотев

Когато си отида от живота
и болното ми тяло ще изстине,
аз моля - не залепвай некролог!
Едно стихотворение ми стига.
И малко ако може от морето. ...
492

Лечение няма!

И понеже ви казах веднъж –
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два ...
496 2

Шегата на вятъра

Шегата на вятъра
Вятърът звездите угаси
и нощта е черна, необятна,
с лекота сълзите ми изтри,
вятърът – любов невероятна! ...
1.5K 2

Стара приказка

Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...
612 5 7

Не избирайте обич за клетва!

Аз не искам сълзите Ви. Не!
Нито моята мъка да жалите.
От душа и разбито сърце,
много моля - Недейте да страдате!
Кръста нося си. (Страшно тежи.) ...
686 2 1

В очакване

Очаквах да се появиш!
Оглеждах всеки ъгъл!
В сърцето ми кървиш,
денят е много дълъг!
Очаквах, а те няма! ...
500

За скъпото имущество

Празна стая.
Неизмазани,
Стари греди.
Мухъл и влага.
Разкъсани стари тапети ...
438

Не те измести

Не те измести никой от сърцето ми,
В него ти винаги гориш,
Срещаш се вечно в стиховете ми,
Душата таи надежди да се върнеш ти.
Не гледа небето никой с мене, ...
853

Над долината

Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.
Днес се завърнах, на теб да доразкажа ...
575

Пролетният вятър

Поканих те в душата си, а ти не влезе
И мислеше, че все ще бъдеш млада.
От себе си направих къща
А сетне сам останах и седях на прага.
Обърна се и отлетя, ти винаги така си правиш. ...
845 2 3

Арестуваха Бойко!

Нощ навън е, мрак черен,
но надежда светла ни грее,
че път за нас ще е намерен
и в правов ред ще се живее!
Единадесет години краде ...
737 1 2

Утопично

Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...
962 3 11

Вечна лудост

Във твоите очи чета мечтите,
защото всичко светло си за мен,
във твоите очи се нижат дните,
на красотата аз съм в плен.
Животът ми лети и отминава, ...
860 1 2

Изгревът и залезът

Рано сутрин слънце изгрява
На двора шарена птичка припява
Утринния ветрец тихо зашумява
Красиво цвете в двора процъфтява
Вече по пладне слънцето грее силно ...
601

Заигравка с тъмнината на душата

Вчера пих алкохол до забрава
и те давих в поредния стих,
но тъгата така не минава,
а напомня с коя те смених.
Ти си тръгна и всичко се срути. ...
362

Поне ще помня

Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...
1.1K 6 6

Опит за римувана история в шест думи

в
ад горят
които ад творят
322

Чувствен миг

Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...
1.6K 1 4

Сълзи

Бях написал, че не плача,
но напират в мен сълзѝ.
Промени се нещо значи,
на къде светът върви.
Стичат се днес тук нечисти, ...
1.4K

Пролетната дама

Буря се вихри, трещя, вилня,
цяла нощ силен дъжд валеше.
Пчеличка жужи поема на сутринта,
старата липа отпред, свежа беше.
Сумрачни слънчеви лъчи галят прозорци ...
688

Тропични пейзажи

В джунглата има високи дървета,
има и такива като джуджета
Маймунките скачат от клон на клон
Има всякакви животни, даже и слон.
Треви, храсти, палми ...
581 1

Нощ 5

Нощта докосва челото мое,
на нея мракът ще приспи мен.
Тъжен, скептичен, неспокоен -
с горчивина ще бъда напоен.
Живот се губи без остатък, ...
637

То

Морето е една вълна
и крясък на самотна чайка.
Морето е една мечта.
Докосване до чудна тайна.
С милувка бризът ти донася ...
472 3 5

Прощъпулник

И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
698 6 11

Където…

Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...
1.5K 8 11

Понеделник сутрин

Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи, ...
756 1