Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Сланата пада ничком призори

Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос, ...
1.2K 7 10

Момчето с черната брада

... момче, момчее-е! – и моята брада бе лъскава и черна като мрамор,
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
516 2 2

Мачкай, Гришо!

Аз вече не гледам тенис!
Махнах го този канал.
Няма ги - двамата гении:
Роджър и Рафа Надал!
А Гришо пък, вечно пада! ...
605 5 10

Пепелен здрач

Тихи листи в пепелния
здрач
носят ухания греховни.
Тихо дъжд отронва летен
плач, ...
1K 3 5

Смешният Чуйек

В един раздрънкан автобус,
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...
777 1

Изпукване

Влюбих се още в мига, в който те зърнах,
В очите ти,
В пръстите, с които оправяш косата си,
В прехапаните устни.
В носа. ...
1.5K

Какво е...

„Какво е „нула“,
мамо?“ - „Чеде, празнота
е и дълбае,
и така терзае, че
дори не се и трае...“
1.2K 1

Към бъдещето

На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...
1.3K 9 24

; )

Поезия има навсякъде,
стига да можем да я видим!
- :), ?
- :), Y
... - !!! ...
621 3 10

Като в детска игра

Като в някаква детска игра
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
611 2

Моят свят

Тайно се молех с теб да се сближим.
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...
1.5K 3

Случка

- Не си от този свят -
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано, ...
2.3K 3 40

Биография

Тя в брачни успехи наместо доспехи
живота облече и полза извлече.
С изискан доцент, изстискан до цент,
изкара година и той се спомина,
дете не направи, но къща остави. ...
1.1K 1

Скитница

Душата ми е непокорна скитница,
ту праведна, ту заблудена грешница.
Очите й на въглени приличат,
но вярвайте, умеят да обичат.
Косите - посребрени водопади, ...
1.8K 6 10

Разбойник, но e мой

Обрали са ме! Като по учебник –
две щипки сол и люспичка от пясък.
Разбойникът с години ме е дебнал,
тършувал и в косите ми за блясък,
и в шашавите нощи за отрова!, ...
1.5K 5 9

Невярна нощ

Забъркана във вещерски казан
е тази нощ, невярна самодива.
А ти от похождения пиян,
с изтъркани клишета я заливаш.
Не можеш се мериш с нея, не, ...
561 3 10

Утринна меса за Бога

... Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
979 2 3

Българското

Великият Вазов те прослави,
аз винаги ще те почитам,
България може да се справи,
силния ти дух обичам!
Трябва да намерим път, ...
709

Посока

Светът ми е цветна разлистена къща,
в която боли ме да бъда сама.
Зеленото в мен от любов се разгръща
и ражда цветчета дори и в тъма.
Дъхът ми разлиства мечтите си нощем. ...
1K 1 3

Стихотворение, надраскано с гвоздей

Защо не продавам фъстъци на някоя спирка.
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
490 3 2

Без разрешение

Така излизат мислите ми -
без разрешение.
И кой знае с кои се срещат,
а аз - в неведение.
Може би точно с твоите са ...
1K 1

Добрата дума

Добрата дума – щедър порив топли
дори в душата да върлува зима
и радост пръска и сред степни вопли,
врата в стена отваря, изход има.
Добрата дума търси ни, намира ...
2.7K 2 6

В следобеда на думите ѝ

В следобеда на нейните думи
той намира пристан ленив.
Плавно минава кроткият юни
по брега насечен, пенлив.
В тишината под клони надвесени ...
947 2

Многоточие след епиграф

МНОГОТОЧИЕ СЛЕД ЕПИГРАФ
Подирих тишината в думи,
дъждовни ръкописи четох
и предох яворова шума,
и пих от бликащата есен, ...
703 1 3

Черен петък

И през този Черен петък,
аз отидох на пазар.
Да попълня - в мезонета
моя алкохолен бар.
Стигнах Мола за минута ...
1.4K 6 16

Монолог на Майстора

Днес някак много странно ме мързи,
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...
750 2 3

Разпознаване

Днес срещнах любовта…
случайно, тук във кафенето…
Седеше с гръб към външната врата,
допиваше си тихичко кафето.
С бавни стъпки там се приближих, ...
534 1

Моят извънземен адаш

Влязох с бързи стъпки в двора.
Някой в храстите се скри.
Смел съм аз за много хора.
Умножиш ли ти по три
тази думичка за мене, ...
1.4K 4 33

Мълчанието на мъглите

Мълчат мъглите, утринно мълчат,
прибрали в пазвите си нощни тайни,
опитва се да тръгне пак градът
по делниците свои обичайни.
Но не е същото, щом няма хъс ...
1.4K 6 12

... е реален виртуалът

Светът ми силно виртуален
е с доста синтетичен вкус,
но в чата разговор нормален
си е емоционален блус.
Денят започва – Тоти, как си? ...
813 6 33

Парченце вестник, къс дъга и птичка

Понеже този свят не е за свестни
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.
Сега са още дребнички. Такива ...
580 5 6

Честитка за рожден ден

на жена ми
Отново е ноември - осемнайсети!
Отново празник има у дома.
Животът е една игра на ластик
с много, все покачващи нива. ...
1.3K 2

…Дори с хиляда лампи аладинови

/кръговратна танка/
Мълчат си, златни,
рибите на дъното
на язовира
до църква потопена. ...
522

Безпричинно щастие

Безпричинно щастие
Внезапно връхлетя
Душата ми, любимата
И тя във миг запя.
Без никаква причина ...
556 1

Велики въздихания на книга

По прашните пътеки на света разхожда се замислено човече.
В живота то пропусна любовта, която по наклоните се свлече.
Остана му на него да твори за залези – на утрото дечица.
Човечето сърцето го боли. Сърцето бе удавено в панѝца.
Опита да помогне на света. Помисли, че светът ни е прекрасен. ...
618 2 3

Не се сърди́, изгризах ти молива

Най-трудно се намирам в понеделник.
Денят е къс, нощта е поетеса,
а гайдите съвсем не са на Дельо,
излезли и не знаят накъде са!
След вторник си намирам първа трета! ...
809 8 16