Поиска от мен да опиша две почти еднакви картини, това което аз видях бяха две различни неща.
Видях небе с диамантено-лилаво отражение.
Видях път в перспективно изменение.
Видях живот, дори и в преминаващите на шосето коли.
Видях всичко това сякаш не от снимки, а през твоите очи.
Аз зная отлично какво ще се случи,
ако за поздрав десница му дам.
Той е… мастия - скимтящо, зло куче.
Ляга на всеки без никакъв срам.
Той… хапе ръката, която го храни. ...
Сърцето ми – ранена бяла птица,
изпълнено е с обич и се врича,
че цял живот към теб ще се стреми.
Стои объркано, озадачено,
не може да говори, наранено, ...
Скоро ще дойде есента...
жълтата, тъжна и дъждовна есен...
Слънцето ще вземе силата от листата на дърветата,
а вятърът ще мете с тях улиците.
Ще зазвънят през септември гласчетата на учениците, ...
Отива си август, но Лятото - не .
То още се гони с небесни коне,
плете си венчета от жълти цветя,
рисува красив и усмихнат света.
А после си пее на птиче с гласа. ...
Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...
Август догаря последна жарава.
Вѐзани дисаги премята за път.
Готов е, опекъл под връшника хляба.
Ухае на пита през август денят.
Чуй, за последно щурчетата свирят ...
Тя, планината винаги е раждала Човеци,
сурови, груби хора но с добра душа!
Израснали от малки с много работа,
пораснали големи, отглеждали добитък, стада.
В една ръка пищов а в другата с гегата, ...
-15-
Вчера,гледам я Кака с висока прическа.
Съблазнително,призивно оголила си вратлето,
Смелостта Желана,Мъжка да тества,
с Предизвикателството, Моят е в командировка,ха да ви видя момчета... ...
Ще поканиш ли в себе си нова любов,
ако старата мълком те гледа?
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?
Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? ...
Не ме докосвай повече. Недей.
От този допир яростта ми гасне.
А искам да я нося като шлейф,
когато раната след теб зарасне.
Да скрие набраздения релеф ...
От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...
Фаталната жена
Тя може да не е божествено красива,
дори със земна красота да не блести,
но крие в себе си онази прелест дива,
която кара мъжкото сърце да затупти. ...