Стихове и поезия от съвременни български автори
Усещане за лято
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято, ...
Вяра
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!
Ръцете ти сухи, ровили в пръст, ...
Той
нехае как си изкарал деня.
Той просто остава със теб
и после някак е сладък съня.
Знаеш, че е само за кратко. ...
Всички думи
и в очите ми светла сълза…
Ти не виждаш красивите чувства,
сякаш скрива ги бяла мъгла.
Разпиляната обич за тебе, ...
Все още
Тъгата на деня - унищожава.
Бавно и мъчително се нижат дните,
поддържат духа единствено мечтите.
С лилаво обагрям те в съня, ...
Дъждовна филантропия
на капки, кацащи в случаен ден.
Реалност, не объркваща утопия –
следобед с топли капки украсен.
Очите си открехвам, само гледам, ...
Минка, сладката калинка!
Минка малката калинка!
Роклята й е червена,
цяла с точки е дарена!
Припев: ...
...Лунен отлив
сянка на здрача нощта
приижда тихо.
Шлифова звезди...
Палежът на Културния ни център в Битоля
господин Петков, очите си отворете,
това заслужава ли вашето внимание,
или следвате посоката на ветровете!?
Като в сън
Тъй ятата завръщат се,
после шумно разперват крила,
в своя полет завихрят се,
ниско слизат над къщите ...
Буря III
Болка, до кости позната.
Но аз вече не забелязвам
себе си,
нито теб. ...
Повика те дъждът
и той те нарисува,
разказа ми дъждът
любов, че съществува.
Очите ти в сълзи, ...
Пуйетичната изповед на един пуйет
а в страстта ми, топи се стомана...
По-човечен съм дори от Хитлер
и веган съм... с апетита на пирана...
Красив съм, а и много атлетичен, ...
Вълчица
Очите ми властват над мрака.
От Бога прокъ́лнат, от Дявола мразен,
ела... В полунощ ще те чакам.
Оставях ти знаци. Сърцето разбито ...
Отдаден
Белязани
защото ни обикна и избра.
Водовъртежът скромния ни ръст
погълна хищно в своите недра.
Избълва ни и ни запрати вдън ...
Дъждовни миниатюри
Дъждовно и красиво, весел дъжд,
неспирен, лек, щастлив и изведнъж
прокапал, и погалил с мокра длан,
дъждовен волен кон – неоседлан. ...
Последната спирка на вятъра
Над житената тиха бездна
увисна като плод луната
и своята шевица звездна
обточи юли край нивята. ...
Среднощно
вековни тръни.
Не стига светлина до този бряг.
Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното. ...
"Одисея" (не по Омир)
че ще стоя и ще чакам прикована на стана!?
Черната прежда отдавна ми свърши, отдавна я няма.
Кълбото – синята ми поляна, по вода ме научи да ходя.
Даже ненадейно се срещнахме с един мореплавател, моля. ...
В стиховете на поета
нежно слънцето блести,
в стиховете на поета
дълго бродим аз и ти.
В стиховете на поета ...
Студени очи
Без капчица любов и топлина,
Измамната усмивка не минава вече!
Калих я със очите на света.
Нито милите ви думи ще ме трогнат, ...